Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Върнах се отпред и видях, че Приткин е много ядосан. Доста от оръжията липсваха, но той не изглеждаше по-нервен от обикновено. Осъзнах защо, като го видях да прикрепя едни много необикновени талисмани на закопчалката на една гривна.
— Желязо — обясни той, докато закрепваше гривната около китката си. — Източва енергията на феите, минава през техните защити, подобно на начина, по който действа среброто на върколаците.
— Не те питах за вида на бижуто — казах аз, въпреки че вече бях разбрала какво бе направил. Дори склонен да убива маг не носи гривна талисман с малки картечници, пушки и нещо висящо, което подозрително изглеждаше като гранатомет. Последното беше особено крещящо, след като той го беше извадил в естествена големина от чантата си по-рано.
— Аз ги смалих — каза той нетърпеливо. — Това е единственият начин да се пренесе толкова тежест на каквото и да е разстояние.
— Мислех, че каза, че нашите неща не работят тук.
— Казах, че магията ни може да не функционира както трябва, ако въобще функционира. Това — Приткин прикрепи колта към колана си — не е магия. И е зареден с железни куршуми. Като стана дума, ето…
Даде ми дълго палто, което беше почти същото като неговото.
— Сложи го.
Аз го взех от неговата протегната ръка и за малко да се свлека на пода. Струваше ми се, че е облицовано с олово. След минута осъзнах, че това беше горе-долу истината. Добавената тежест идваше от кутии и кутии с куршуми от всеки възможен калибър, които бяха натъпкани в многото джобове на палтото.
— Сигурно се шегуваш — казах аз, пускайки нещото на пода.
То се приземи с доловим глух звук.
— Няма да мога да тичам с това! Съмнявам се, че мога и да ходя с него.
— Няма да тичаш. — Приткин го вдига и го набута обратно в ръцете ми. — Никога няма да надбягаме феи на тяхна територия, затова няма и да се опитваме. Ако се натъкнем на тях и са враждебни…
— А те ще бъдат — добави Мак, появявайки се иззад завесата. Той имаше малка раница, в която сложи съдържанието на моето палто и, с намигване, няколко бири.
— Тогава ще си отстояваме позицията и ще се бием — довърши Приткин. — Бягането е загуба на време и би било в тяхна полза, ако се разделим. Без значение колко зловеща изглежда една битка, не се паникьосвай.
— Разбира се, че няма. Ще си отстоявам позицията, докато те ме победят. — Борех се в горещата кожа и се чувствах доста несигурна.
Приткин си провери пушката и за първи път след нашия инцидент срещна очите ми.
— Ако си с мен, няма да умреш — каза той.
Звучеше толкова убедено, че за половин секунда, му повярвах. Преглътнах и отвърнах очи.
— Защо не можеш да смалиш и моите неща?
— Защото не съм напълно сигурен, че обръщащото заклинание ще работи във Феерия, затова нося смалени оръжия за подкрепление, както и оръжия с нормални размери. Твоите амуниции са за тях.
Бях заета да преминавам през различни настроения, които варираха от ядосана до ужасена, така че чак, като стъпихме навън, си спомних нашето диво пътуване. Дори и да беше чудновато, то всъщност се класираше доста долу в листа със странните неща, които ми се бяха случили напоследък.
— Как се озовахме тук? — попитах Мак.
— По един пряк път — каза той, дърпайки шапка с широка периферия над плешивата си глава. Той се обърна и почука празното петно, което украсяваше коляното му. Аз зяпнах поради странната гледка на студио за татуировки, седящо сам-самичко по средата на пустинята, точно преди да видя нещо още по-странно, а именно — как то се сгъна само и изчезна напълно от поглед. Мак изсумтя и си провери крака, където се беше появила миниатюрна версия на фасадата на студиото, допълнена от ярък неонов знак магически татуировки. Тя се вмести перфектно в голото място, което бях видяла по-рано.
Малкият надпис на татуировката мигаше точно като истинския. След секунда осъзнах, че той е истински.
— Прекарахме целия следобед в един от твоите щитове? — попитах аз скептично.
— Точно така — каза Мак. — Студиото ми отива, където и аз.
— Какво правиш? Избираш празен участък и тогава, бам! Ново място за търговия на дребно?
Той се ухили.
— Нещо такова.
— Ами районирането? Ами пешеходците, които наминават и изведнъж има сграда? Ами ченгетата?