Призована от сенките

Шиба вече се беше покатерила по гърба ми и правеше нещо с ноктите си, което беше още по-малко от приятно. Аз се пресегнах, за да я спра и една малка лапа ме удари заради неудобството, което причиних. За щастие, в следващата минута тя се сви на малка топла топка в основата на гръбнака ми и заспа. Ако се концентрирах, можех да я чуя да мърка доволно.

— Предполагам, че всички ще минем покрай пазителите. Но няма да е толкова просто, колкото просто да се разхождаме през нощта.

— Ти каза, че ги познаваш.

— Да, но те също ме познават. Бях партньорът на Джон, преди да се оттегля. Сега той е търсен човек, след тази проява, която вие двамата демонстрирахте тази сутрин, така че моята внезапна поява там и говоренето с тях ще изглежда странно. Идеята е, че аз ще им отвлека вниманието, а вие двамата ще изтичате през портала, докато пазителите са заети с мен. Но не е сигурно, че ще проработи. Дори и да стане така, ти и Джон ще сте сами, след като пазителите ме хванат.

Аз се свих не само, защото мързеливо помръдващата опашка на Шиба ме гъделичкаше, а и заради равнодушието на Мак относно неподчинението към Кръга.

— Какво ще стане, когато те хванат?

Той сви рамене.

— Вероятно нищо. Няма да е удар през пръстите, а Боб е твой чичо, ще се върна на улиците. Но знам един-два номера. С малко късмет би трябвало да мога да ги убедя, че Джон ме е държал чрез принудително заклинание, което ме е заставило да му помагам.

— А ако нямаш късмет?

Мак се изхили и ме потупа по рамото.

— Затова тръгваме тази вечер. Старите ми приятели може да не се радват да ме видят, но също не е и вероятно да ме убият. Спасявал съм ги от огъня един или два пъти, те са ми длъжници.

— Но Кръгът…

— Остави на мен да се тревожа за тях — каза той, когато Приткин подаде глава подозрително през завесата.

— Какво става?

Видях го да гримасничи малко преди Мак да разгради щита около нас с дискретен жест.

— Приключваме с претоварването на артериите ни — каза Мак радостно. — Бих ти предложил да се присъединиш, но знам, че днес вече веднъж наруши правилата си.

Той ми намигна.

— Никога не давай на Джон да се разпорежда с храната, Каси. Той ще те отрови с жито и сок от сливи.

— По-добре е от тези неща, на които ти казваш храна — рече Приткин, но изчезна, като че ли доволен.

Хапнах още малко от моя бургер, но маслото беше започнало да се втвърдява, а и без това бях си изгубила апетита. Бях се уморила от това други хора да страдат заради мен и попадането в ръцете на Кръга спадаше в тази категория. Може би хората дължаха на Мак няколко услуги, но дали щеше да е достатъчно? Ами ако го измъчваха, за да разберат какво знае за мен? Не бих подценила това, независимо дали той беше стар войник или не. Почувствах се отново зле, което беше следствие от храната, която бях яла, нервите и тревогата. Мак май нямаше такъв проблем и дори довърши моя бургер.