Опасно за живота

— За създаването на лаборатория трябват много пари.

— Е, родители, това вече е ваш проблем. Ако можех да уредя всичко сам, нямаше да деля идеята си с вас.

Родителите на Ваня Висницки се спогледаха.

— Интересен момък сме отгледали, а, Нино? — усмихна се Сергей.

Нино мълчаливо пушеше.

— Печалбата трябва да се акумулира в чужда банка — промълви тя.

— И това съм предвидил, мамо! — живо се отзова синът й. — В моя курс учат двама студенти от Науру. Този остров е офшорна зона в югозападната част на Тихия океан. Регистрираме банка на името на тези момчета в Република Науру. Момчетата твърдят, че няма проблем за това. После откриваме в Москва представителство на същата банка. Това вече е твоя работа, татко. Не само че ще преточим зад граница валутата си, ами и ще можем да оказваме посреднически услуги на ония, които също искат да съхраняват валутата си в чужбина.

Сергей Висницки потресено мълчеше. Нино допуши цигарата си и делово попита сина си:

— Твоите условия?

— Искам да ми поверите управлението на банката. Съгласете се, че така е справедливо — и идеята е моя, и хората.

— А няма ли да разориш родителите си? — подсмихна се Нина Вахтанговна.

— Какво ти става, мамо? Просто искам да се почувствам зрял човек.

Докато обсъждаха детайлите на предстоящото дело, нощта неусетно мина. Сутринта Вано се обади по телефона на Наташка, а след двадесет минути получи съобщение, че Доцента си пие сутрешното кафе в заведението на приятелката му блондинка.

Таксито спря. Докато Иван Висницки плащаше на шофьора, Ветров непохватно се изсули от колата.

След две минути Вано вече вкарваше Игор в тъмния коридор.

— Е, как ти се струва временното пристанище? — попита Вано и запали лампата.

Игор огледа едностайното жилище.

— Чисто… — с благоговение произнесе той.

— И най-главното — сухо! — разсмя се Вано. — Иди си вземи душ, а аз през това време ще приготвя закуска.

Той извади от сака си плътно натъпкана найлонова торбичка.

— Тук има бельо и дрехи за теб.

Игор смутено взе пакета и изчезна в банята. Когато излезе, из апартамента се разнасяше чудният аромат на пържено месо.

— Сядай да закусваш, изследователю! — весело го повика Иван.

Игор, облечен в чиста риза и черни широки панталони, се огледа в огледалото, окачено в коридора, среса поизраслата си коса и смутено влезе в кухнята.

На кръглата маса бяха сервирани заруменели пържоли. Около тях златисти пържени картофки блестяха в розово пресните домати, покрити с гъсти стръкчета магданоз и босилек.

— Сядай, Игор! — покани го Вано. — Е, да хапнем!

Вано сложи в чинията на Игор голямо парче месо, шепа картофи и нарязан домат.

Ветров, като се опитваше с всичка сила да се сдържа, се нахвърли върху храната.