Годината на Кобрата [bg]

Понечих да отговоря, но чух звук откъм стълбата. Появи се Набила, придружавана от двама наемници — единия със слънчобран, другия с кошница и бастун. Станах да я поздравя. Беше хладна и уханна от нежната парфюмирана вода, с която се бе измила. Носеше бяла роба и шал с пискюли около раменете; лицето й бе изрисувано, очите — изписани с черен въглен. Усмихна ми се, докосна леко устни до моите, после покри глава с шала и ми каза, че отива при роднините си.

— Налага се — подкачи ме тя. — Очакват ме. Ще им разкажа за премеждията си, а после трябва да ги приемеш тук, Маху, и да ги почерпиш, защото вече са и твои роднини.

Сетих се как Джарка току-що ми бе казал, че съм самотен, и избухнах в смях. Набила ме погледна неразбиращо, но аз я целунах отново, казах й да внимава и че нямам търпение да се запозная с новите си роднини. Тръгна. Джарка я последва до стълбите, изчака да излезе, после се върна.

— Каракалите ни очакваха, господарю.

— Глупости! Тогава стражът нямаше да спи, нито пък онзи на вратата.

Джарка прескочи парапета с гръб към мен. Почувствах как ме полазва хлад.

— Набила. Господарю, тя наистина ли е тази, за която се представя?

— Джарка!

Ръката ми отскочи към скрития под възглавниците нож.

— Странни бяха обстоятелствата, при които я срещнахме, не мислиш ли? — изказа мислите си гласно Джарка.

— Не е уговорила онези пирати да нападнат кораба й — запротестирах аз, — нито пък е знаела, че ще я спасим.

— Мир, господарю, и махни ръка от ножа — обърна се той и седна с гръб към парапета. — Тя ни спаси в Ханаан. Освен това, изглежда, знае много за онази страна — вдигна глава. — Само Невидимия знае истината, господарю, но мисля, че тя е от моя народ. Със сигурност знае повече, отколкото ни казва. Спомняш ли си разговора миналата вечер. Спомена за Пентжу, който е в Тайнственото убежище. Не, господарю — вдигна ръка да го изслушам той. — Кучкаря каза само на теб и мен, както и Амендуфет при гробницата. Снощи Набила спомена Тайнственото убежище, преди още Амендуфет да отвори дума за местонахождението на Пентжу. Така че — наклони се напред той — откъде е знаела?