Годината на Кобрата [bg]

Коленичих върху лилавата възглавница със златен шев и хвърлих таен поглед наляво. Всички бяхме там, с фини златотъкани роби и плътни намазани перуки. Хюйи бе сложил златните си верижки и медальони, сочещи високата му длъжност. Майа, изрисуван като знатна курва, се движеше сред блещукането на бижута, огърлици и скъпи пръстени. Собек бе загърнат в кожа от пантера — знака на началника на полицията. По-нататък, облечени в бели ленени роби, коленичеха генералите Рамзес и Хоремхеб. Умишлено бяха избрали скромни одежди, без медали, сребърни пчели или златни яки за храброст.

Появи се Ай насред облак златен прах, цветни листенца и тамян. Влезе драматично през украсения с лапис лазули вход — великолепен като самия Хор, в плисирана ленена роба, висяща опашка на чакал и престилка от злато и емайл върху корема и слабините му. Извезани със злато сандали красяха краката му, а на главата му стоеше червено-бялата корона на Горен и Долен Египет, с прекрасни развети ленти от бляскави бисери. Носеше тоягата и жезъла пред гърдите си. На фона на викове като „Той е като слънцето, което се издига сутрин над източния хоризонт, залива света със светлината си…“, Ай зае мястото си на великолепния златен трон с инкрустирани със сребро подставки за ръце във формата на нападащи леопарди и крака във формата на глава на бик. Над трона имаше лека прозрачна златотъкана завеса с ярки диаманти. На пода пред него стоеше подобно столче, гравирано от кехлибар и инкрустирано с бляскави златни нишки.

Ай седна, отпусна крака и нарочно бутна столчето напред. Чух как Хоремхеб шумно пое въздух и се вгледах по-внимателно. Столчето бе украсено с картина върху сребърен лист, която описваше как фараонът наказва враговете си, чиито покрити с шарени кърпи глави и дълги коси сочеха, че са хети. Ай даваше ясно да се разбере: ако някога бъдеше постигната победа над тези народи на Деветте лъка, тя щеше да е негова и ничия друга. Хоремхеб стисна зъби; Рамзес измърмори нещо под носа си. Влязоха и другите. Анхесенамон, прекрасна в пищния си разкош, беше леко позакръглена. Изглеждаше великолепно в снежнобялата си роба и сандали с дебела подметка, а красивото й лице с онези съблазнителни очи, високи скули и чувствени устни бе обрамчено от прекрасна перука, която се спускаше до раменете и бе украсена със златни панделки. Седефени гривни красяха китките й, огърлица от разкошни халцедони обвиваше красивата й шия.

Анхесенамон седна на малкия трон отляво на Ай и скри лице зад ветрило от истински абанос. От дясната й страна близката й съзаклятничка, нейната придворна дама Амедета, толкова приличаше на господарката си, че се зачудих дали не е незаконна дъщеря на Ай. Амедета не беше облечена толкова разкошно, но седнала така на възглавниците с разтворено ветрило и тайнствен поглед, очите й блестяха точно като на Анхесенамон. Тя открито ни се присмиваше. Или пък бяха две лисици, които си разменяха любовниците и се обичаха помежду си — разглезени малки кучки, но въпреки това много опасни. Отвърнах на погледа им възможно най-нагло.