Безбожникът [bg]

— Да, стори ни се подозрително — потвърди Агатон, — но той каза, че се били разделили.

— Никой не би се усъмнил в Леонид — добави Сал. — Беше известен като смел воин.

— Защо тогава дойдохте тук с него? — попита Касандра.

— Не сме длъжни да ти отговаряме, червенокоса кучко! — изсъска Агатон. — Каква си ти, робиня? Уличница?

— Тя зададе уместен въпрос — намеси се Теламон, без да обръща внимание на обидата. — Повтарям го.

Агатон сви рамене.

— Така се случи! Леонид ни покани и…

— А през нощта, когато умря, ти, Агатоне, беше ли с него в града?

— Да, наливахме се с вино. Леонид обичаше чашката. После го доведох тук.

— Не го ли съблече?

Войникът се усмихна подигравателно.

— Виж — каза Сал помирително, — Леонид беше пиян. Сигурно е ходел насън. Видяхте градината. Паднал е в басейна и се е удавил. Ние го извадихме.

— О, не — Теламон поклати глава. — Ето какво е станало всъщност. Ти, Агатоне, си го довел през главния вход, после си го извел през страничния и си го хвърлил в басейна.

— Какво?

— Леонид е бил пиян — Теламон подръпна връвчицата на кожената си торба. — Вероятно си му сипал нещо в чашата, докато сте били в града. Двамата сте го бутнали в басейна, натиснали сте му главата и сте го удавили.

— Ами Харна? — отвърна Агатон. — Тя видя как доведох Леонид.

— Не, видяла е как Агатон довежда Сал. Той е напуснал къщата през прозореца на горния етаж отзад и ви е чакал в тъмното. Сал свалил наметката на Леонид, преди двамата да го удавите, увил се в нея и се престорил, че е командирът и ти го качваш по стълбите. Нощта изминала. Рано сутринта Агатон се върнал долу — бил облечен с наметката на Леонид — и отишъл при басейна, където облякъл с нея мъртвеца. После се промъкнал зад къщата и се покатерил до стаята си.

— Глупости! — разсмя се Сал. — Не можеш да се катериш по гладка стена.

— В къща като тази можеш, защото тухлите са изронени; изкачвал съм се по по-стръмни стълбища. Най-накрая вратарят открива трупа. Вие бихте предпочели да го открие сутринта. Както и да е, изпратили сте съобщение до двореца и сте се върнали при басейна, за да се уверите, че не сте оставили следи — Теламон разпери ръце. — Дори да е имало някакви, сте щели да кажете, че сте отъпкали храстите, докато сте изтегляли трупа на Леонид от водата.

— Разбира се — хладно се съгласи Агатон. — И затова сме изпрали дрехите си.

— Не точно — усмихна се Теламон. — Когато сте удавили Леонид, вероятно сте били напълно облечени — с туники и наметала. Не сте ги облекли сутринта, когато сте извадили трупа. Калта и тинята, с които са били изцапани, можело да предизвикат съмнения у някого. Но аз съм съгласен — Теламон остави кожената торба на пода до себе си, — било е грешка, че сте ги изпрали. Не е било нужно. Ако бяхте по-хитри, щяхте да накарате Харна да го направи. Само че вие не й вярвате, а сте искали да сте сигурни. Понякога стремежът към съвършенство води до ужасни грешки.