Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Кажи на Реена. Тя беше откровена с теб.

Той потърка небръснатата си буза и примигна, смутен от думите й.

— Да. Ами… точно това прави нещата още по-трудни.

— Какво?

— Мъртва е — рече Копринения.

Сторо кимна мрачно.

— Какво имаш предвид?

— Има предвид — продължи Копринения, — че тази нощ в града беше извършен преврат. Реена със сигурност е мъртва. Останахме напълно сами.

— Хайде стига. Преврат? Това е смешно. Ноктите щяха да го смажат.

Фурията забеляза, че Слънчевия не се усмихваше. Той държеше ранения си крак и изглеждаше лично обиден от новините. Тя се наведе над него и разкъса панталоните му, за да погледне раната отблизо.

— Не и ако са били твърде заети някъде другаде — отвърна Сторо.

— Къде?

Фурията хвана стрелата и погледна Слънчевия в очите. Рел се наведе и го подхвана под мишниците. Слънчевия кимна и рече:

— Давай.

Фурията натисна стрелата с всичка сила, докато върхът й излезе от другата страна на бедрото. Слънчевия се изви в ръцете на Рел и изръмжа през стиснатите си зъби. Усмивката му бе като замръзнала. Фурията се дръпна и той се отпусна. Лицето му лъщеше от пот. Тя извади инструментите си и се захвана за работа.

— С Орлат си поговорихме — продължи Сторо. — От намеците му разбрах, че сетите въстават, както и талийците, а и още няколко от старите кралства. Организиран бунт. Ласийн от години точи кръвчицата на гарнизоните, за да подхранва войните си отвъд морето. Между нашата позиция и Унта няма повече от една дивизия. И повечето войници сигурно са ни предали.

— На кого? — попита Фурията и погледна капитана. Той гледаше към отсрещния бряг на реката, към факлите и златните фенери, осветяващи куполите на града.

— Името Орлат говори ли ви нещо? — попита Сторо.

— Прозвуча ми познато.

Фурията забеляза, че всички гледаха към капитана. Дори Слънчевия, който се бе съвзел.

— Орлат Кептен. Преди години беше капитан на Копие. Аз бях негов старши помощник-капитан.

Кептен! Да, Дебелият Кептен. Не можеше да повярва, че веднага не направи връзката. Но той беше капитан от флота на Урко. Това означаваше…

— Служил си с Урко?

Сторо я погледна неловко, след което отново потърка челюстта си.

— Да. Бях там накрая. Баща ми служи много по-дълго. Беше един от първите фаларци, които се присъединиха — още преди нашествията.

Докато Сторо говореше, Копринения застана на кърмата и насочи лодката към северния бряг. Капитанът се обърна към него.

— Какво става?

— Уредил съм нещо — отговори Копринения.