Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Дуумхамър забеляза, че е от хубав плат, богато бродирана и поръбена.

— Реших, че е най-добре да се срещнем преди… да се случи нещо неприятно.

Той говореше бавно, сякаш пред него стоеше дете.

— Добре, тогава.

Дуумхамър се огледа, уверявайки се, че човекът не е довел подкрепление, а засега не бе надушил или чул нищо. Трябваше да рискува, приемайки, че човекът е дошъл сам, както обещаваше странното му съобщение.

— Не очаквах да ме потърси човек — призна тихо Дуумхамър, навеждайки се, за да разгледа по-добре мъжа пред себе си. — Особено по такъв начин. Вие, човеците, така ли общувате помежду си? С обучени птици?

— Това е един от методите, да — отговори мъжът. — Не знаех дали някой от хората ми ще успее да се доближи достатъчно до вас, за да ви донесе съобщението, и предпочетох да изпратя птица. Убихте ли я?

Дуумхамър кимна и не успя да сдържи усмивката си. При тази гледка мъжът се сепна и започна да се поти.

— Не разбрахме, че е вестоносец, преди да открием пергамента, завързан за крака й. Но тогава вече беше твърде късно. Надявам се, че не си я искате обратно.

Събеседникът му махна небрежно с ръка, скрита в ръкавица. Ръцете му трепереха, но гласът му бе относително твърд.

— Беше просто птица — отбеляза той. — Повече съм загрижен за предотвратяването на много по-голям брой нещастни смъртни случаи.

Дуумхамър кимна.

— Така пишеше и в съобщението. Какво искате от мен?

— Гаранции — отвърна мъжът.

— За какво?

— Искам думата ви на воин и водач, че хората ви ще се държат прилично — отговори мъжът. — Никакви убийства, унищожения или други щети тук, в планините. Не докосвайте градовете и селата ни и не преследвайте хората ни.

Дуумхамър се замисли и небрежно потърка главата на чука си.

— И какво ще получим в замяна?

Сега човекът се усмихна. Студеното му изражение вероятно трябваше да изглежда благосклонно, не си бе чисто интригантско.

— Свободен преход — отговори бавно той, оставяйки двете думи да се понесат в неподвижния нощен въздух.

— Така ли? — Дуумхамър наклони глава, подканяйки мъжа да продължи.

— Вие и хората ви искате да прекосите планините, за да атакувате Лордерон — отбеляза мъжът. — Тези върхове са коварни и хората, които ги познават, лесно могат да надвият много по-многочислена армия. Ордата може и да успее да премине, но не и без сериозни загуби. Това ще ви отслаби за по-сериозната ви битка за Лордерон.