![Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/6/bavachkata-na-angeli-bg-download.jpg)
Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Когато приключи, тя се поизпъчи и внимателно прибра косата си под малката шапчица. Дрехата беше малко мръсна при подгъва, но като цяло изглеждаше достатъчно прилично. Сега оставаше да се надява, че не всички сестри се познават и няма незабавно да забележат, ако се появи някоя нова жена.
Дагмар отвори вратата и надникна в помещението, което, изглежда, беше съблекалнята на персонала. Там нямаше никого и тя тръгна бързо по коридора, оглеждайки се скришом. Продължи да върви плътно до стената и подмина дълга редица затворени врати. Никъде нямаше табелки с имена и Дагмар започна бавно да осъзнава, че никога няма да намери Херман тук. Обзе я отчаяние. Сложи ръка на устата си, за да не нададе скимтящ вой. Все още не биваше да се предава.
Две млади сестри се зададоха срещу нея по коридора. Говореха тихо помежду си, но щом наближиха, Дагмар започна да различава думите им. В следващия миг разтвори широко очи. Не споменаха ли Гьоринг? Тя забави крачка, заслушана в разговора. Едната сестра носеше поднос и звучеше така, сякаш се оплаква на другата.
– Последния път, когато влязох в стаята, той хвърли храната по мен – каза тя и поклати глава.
– Затова старшата сестра каза да влизаме при Гьоринг само по двойки – отвърна другата.
Нейният глас също трепереше леко.
Двете спряха пред една врата и като че се поколебаха. Дагмар разбра, че решителният миг наближава. Беше време да действа. Тръгна към сестрите и се прокашля.
– Момичета, наредиха ми да се погрижа за Гьоринг, така че може да оставите на мен – каза тя авторитетно и протегна ръка, за да вземе подноса.
– Така ли? – каза едната от тях нерешително, но облекчението ѝ беше видимо.
– Знам как да се справям с такива като Гьоринг. Хайде, вървете да свършите нещо полезно, аз ще се погрижа за това. Само ми помогнете с вратата.
– Благодаря – казаха момичетата и направиха реверанс.
Една от тях извади голяма връзка ключове и бързо отключи и отвори вратата. Щом Дагмар влезе вътре, двете бързо се отдалечиха, щастливи, че неприятното задължение им се е разминало.
Дагмар усети как сърцето ѝ се разтуптява. Ето го, нейния Херман, легнал на койката с лице към стената.
– Всичко ще е наред, Херман – каза тя и остави подноса на пода. – Аз съм тук.
Той не помръдна. Дагмар стоеше, загледана в гърба му, обзета от щастие. Най-накрая отново бе близо до него.
– Херман – каза тя и сложи ръка на рамото му.
Той се отдръпна, след което с едно движение се обърна и седна на ръба на леглото.
– Какво искате? – изкрещя Гьоринг.
Дагмар отстъпи назад. Това тук Херман ли беше? Красивият летец, който караше цялото ѝ тяло да потръпва? Стройният, широкоплещест мъж, чиято коса блестеше златиста на слънцето? Това не можеше да бъде той.
– Дай ми лекарството, проклета уличница. Настоявам да си получа лекарството! Не знаеш ли кой съм аз? Аз съм Херман Гьоринг и имам нужда от лекарството си.
Говореше на шведски със силен немски акцент и правеше паузи, сякаш търсейки правилната дума.
Гърлото на Дагмар се сви на буца. Мъжът, който крещеше насреща ѝ като обладан, беше дебел и с болнаво бледа кожа. Оредялата му коса стоеше като залепена за скалпа. По лицето му се стичаше пот.
Дагмар си пое дълбоко дъх. Трябваше да се увери, че не е сгрешила.
– Херман. Аз съм, Дагмар.
Стоеше на разстояние от него, изплашена, че той всеки момент може да ѝ се нахвърли. Вените по челото му пулсираха, а бледият цвят на кожата му започваше да отстъпва на ярка червенина от врата нагоре.
– Дагмар? Дреме ми как се казвате, курви такива. Искам си лекарството. Евреите ме затвориха тук, трябва да оздравея. Хитлер има нужда от мен. Дай ми лекарството!
Той продължи да крещи и да пръска слюнка по лицето на Дагмар. Ужасена, тя пробва отново: