Целувката на змията [bg]

— Шпионирах те!

— Красива е, нали? — попита Фреди — Хили?

Фрея издиша нервно.

— Фреди!

Фреди продължи.

— Това, което имах предвид, беше, че човекът ми предложи работата и няма да отнеме много време, за да започна да работя за него и баща й да ме одобри, а Хили и аз да се съберем, без да се тревожим.

Ингрид се намеси.

— Каква е работата?

Малката кола излезе от гората. Отляво на пътя се виждаше плажа. Фрея дръпна скоростния лост, натисна спирачката и колата рязко спря.

Фреди обясняваше, че човекът е морски капитан, а работата е ловене на риба тон. Фреди винаги е обичал океана и плаването и истински се вълнуваше. Лодката излизала след две седмици, но оставали някои уговорки за уточняване, както и подписването на договора, преди Фреди да замине.

Моторът на колата изщрака, щом се охлади. Внезапно Фрея почувства облекчението, което й донесе това място. Добре, Фреди беше излъгал, но само защото беше влюбен и точно затова Фрея го разбираше много добре.

— Имам и друг въпрос — каза Ингрид. — Кой беше адвокатът, който дойде в районното?

— Добър въпрос! — Фрея погледна брат си в огледалото, който се оглеждаше в стъклото. Все същият суетен Фреди. Това потвърждаваше, че в колата беше именно брат й, а не Локи.

— Хили изпрати адвокат. Мама ми даде мобилния си, когато ме отведоха и се обадих на Хили при първа възможност. Адвокатът дойде от Ню Йорк специално заради мен с хеликоптер. Готино, а?

— Предполагам — каза Фрея равнодушно.

Излязоха от колата. Фрея и Ингрид облякоха палтата си, а Фреди трепереше. Фрея провери в багажника, намери един от пуловерите на Килиан и го подаде на брат си. Тримата се запътиха към плажа. Ингрид беше по средата и затова просто им подаде ръце. Щом се хванаха заедно, Фрея усети магията да преминава през тях като ток. За миг се почувства допълнена и безгрижна. Дръпна ги напред и хванати за ръце побягнаха към плажа. Сякаш отново бяха деца и всичките им проблеми изведнъж се бяха изпарили. Всичко щеше да бъде наред. Фреди и Килиан бяха открити. Елфите бяха свидетелите. Фреди е бил натопен, но не от Килиан. Дори Ингрид започна да се смее, докато тичаха.

Един след друг се хвърлиха в пясъка, смееха се и гледаха великолепното небе, което преливаше от розово в оранжево, синьо до хоризонта и тъмно сините вълни, които се разбиваха с неудържима сила.

Фрея погледна Фреди: трепереше и изглеждаше уязвим. Усети угризения. Искаше Фреди да е щастлив. Искаше близките й да преживеят същата любов като нейната с Килиан. Заедно изтичаха обратно до колата, още по-сплотени.

— Откъде знаеш, че Килиан е невинен? — обърна се Фрея към своя близнак, докато изкарваше колата отново на пътя.

— Просто зная. Това, което говореше мама, са глупости. Не е той. Когато го видях на празника, щом видях колко е щастлив да ме види, разбрах. Не може да е той. Той ми е приятел. Той е верен. Той е един от нас.

Фрея кимна.

— Точно това се опитвах да ти кажа от месеци.

— Но трябва да ти кажа нещо за Килиан… — и Фреди пребледня.