![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
Обърнах се и се взрях в книжарницата, виждайки я в изцяло нова светлина. Това не беше сграда, беше оръжие. Едва преди седмица стоях отпред и мислех, че изглежда като бастион между добрата част на града и лошата. Сега разбирах, че беше бастион — това беше демаркационната линия, последната защита. Баронс се пазеше от изоставения квартал чрез грижливо поставени прожектори. Единственото, което трябваше да направи, за да предпази собствеността си от заплахи през нощта, беше да изключи прожекторите и да остави Сенките да дойдат като гладни кучета пазачи от ада.
Привлечена от зловещо очарование или може би от отдавна заспала генетична нужда да разбера всичко, което можех за Фае, приближих „Майбаха“. На върха на купчината дрехи до шофьорската врата имаше фино изработено черно кожено яке, което изглеждаше точно като това, което бях видяла на Роки О’Баниън по-предишната нощ.
Едва сдържайки потръпването си, се пресегнах надолу и хванах якето. Когато вдигнах меката италианска кожа, от нея изпадна дебела обвивка, която изглеждаше като силно пожълтял, порест пергамент.
Дръпнах се рязко и пуснах якето. Бях виждала такива „пергаменти“ и преди. Бях виждала десетки от тях, носени от вятъра по пустите улици на изоставения квартал в деня, в който се бях изгубила в мъглата, във всякакви форми и размери. Помня как тогава си помислих, че сигурно е имало хартиена фабрика някъде наблизо, чиито прозорци явно са счупени.
Но покрай мен не са се носили хартии, а хора. Или това, което беше останало от тях. И си дадох сметка, че ако в онзи ден не бях успяла да изляза от изоставения квартал преди падането на нощта, и аз щях да стана една от тези… тези… дехидратирани люспи от човешка материя.
Отдръпнах се. Нямаше нужда да се вглеждам под повече палта, за да знам, че тези обвивки са единственото, останало от Роки О’Баниън и петнайсет от хората му, но все пак го направих. Вдигнах още три и само толкова можех да понеса. Мъжете дори не бяха видели какво ги убива. Чудех се дали Сенките бяха нападнали едновременно, изчаквайки всички да излязат от колите си, или само двамата, седящи отпред във всяка кола, бяха излезли, а после, когато тези отзад бяха видели как приятелите им се спихват до малки остатъци от нещо, което небцето на Сенките явно намираше за несмилаемо, също бяха изскочили навън с извадени пистолети, само за да станат жертва на същия невидим враг. Чудех се дали Сенките са достатъчно умни да чакат или просто бяха гонени от безмозъчен, ненаситен глад.
Ако ме бяха пипнали в онази първа нощ, в която се изгубих, аз щях да мога да видя какво идваше — голям, мазен мрак — но нямаше да знам, че съм Нул или дори Шийте зрящ, и въпреки че вероятно щях да вдигна ръце, за да се опитам да ги отблъсна, не бях сигурна, че Сенките имаха определена форма, която бих могла да докосна, за да ги вцепеня.
Взех си бележка наум да попитам Баронс.
Взирах се в четирите коли, в купчините, които бяха единствените останки от шестнайсет мъже — дрехи, обувки, бижута, оръжия… имаше много оръжия. Сигурно всеки от тях носеше поне по две. Синята стомана присветваше от настилката около колите. Очевидно Сенките убиваха бързо или пък всички пистолети бяха със заглушители, защото не бях чула и един изстрел през нощта.
Без значение, че тези мъже бяха престъпници и убийци, без значение, че някога бяха затрили цели два рода, не можех да си простя тяхната смърт. Без значение дали това беше опущение или престъпление, аз бях замесена и до края на живота си щях да нося вината на място, с което накрая щях да се науча да живея, но никога нямаше да се науча да харесвам.
В дванайсет без десет Фиона дойде да отвори книжарницата. Към средата на следобеда денят беше станал мрачен, дъждовен и студен, затова запалих газовата камина в задната част на магазина, свих се с едно модно списание и загледах как клиентите идваха и си отиваха, чудейки се що за живот имаха и защо не можех и аз да имам такъв.
Фиона бъбреше весело с всички, освен с мен, и правеше поръчки до осем вечерта. След това заключи магазина и си тръгна.
Само няколко часа след като изисканият собственик на „Книги и дреболии Баронс“ беше убил шестнайсет мъже, в книжарницата всичко отново беше само бизнес. Което повдигна въпроса: Кой беше по-хладнокръвен убиец — свръхфанатизираният бивш боксьор, който се беше превърнал в мафиот, или колекциониращият коли собственик на книжарница?