Войните ги започват неудачниците [bg]
- Автор: Панов Вадим Юрьевич
- Серия: Тайният град #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-504-3
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Войните ги започват неудачниците [bg]». Краткое содержание книги:
Волгата слезе от Околовръстното и спря на паркинга на ресторант „Златната подкова“.
— Тук ли сме? — учуди се лейтенантът.
— Вчера на „Вернадка“ видях една кола, — обясни Корнилов. — Трябва да поговоря със собственика.
— А аз какво да правя?
— Най-добре да мълчиш, — отсече майорът, и вече по-меко се усмихна: — Гледай да не убиеш някого.
— Ще се постарая, — обеща Васкин, докато излизаше от машината. — Собственикът — бандит ли е?
— Абсолютно.
За любителите на свежия въздух в „Златната подкова“ бяха предвидени изящни дървени беседки, в последната от които полицаите чакаха двама мъже.
— Закъснях — каза Корнилов, докато сядаше на масата. — Запознайте се, това е лейтенант Васкин.
— Ти винаги закъсняваш, — весело отговори един от мъжете. — Къде е Шустов?
— На работа, — съобщи майорът, и като помисли, добави: — Лови бандити.
— Предай му поздрави, — поклати глава мъжът и се обърна към Васкин: — Казвам се…
— Тоя, дето много приказва, е Мрънкалото, — прекъсна го Корнилов, — а другият — Готвача.
Подражавайки на майора, Васкин бавно огледа бандитите. Мрънкалото беше нисък, кльощав и решеше рядката си коса напред. Елегантният костюм и скъпия часовник го правеха да изглежда като преуспяващ брокер, а не като криминален бос.
— Хубаво момченце, — усещайки втренчения поглед на Васкин, се обърна към Корнилов Мрънкалото. — На тебе прилича, когато беше млад и нахален. Не мислиш ли, Готвач?
— Кука кат’ кука, — не се съгласи вторият бандит. — Но кат’ сме тука, дай да се изприказваме набърже и да си ходим.
Готвачът повече приличаше на бандитите от филмите. Масивен, широкоплещест младеж с разкопчана риза, изпод която се виждаше дебела златна верига, той беше настроен значително по-недружелюбно от приятелчето си.
— Не изглеждате добре, Андрей Кирилович, — съчувствено се обърна към Корнилов Мрънкалото. — Какво се е случило?
— Не можах да спя. — Майорът шумно отпи портокалов сок и изгледа бандита, — висях на „Вернадка“ цяла нощ.
— Кого ловихте?
— Някакви момчета вдигали шум, постреляли, притеснявали хората наоколо.
— Случва се, — съгласи се Мрънкалото, — народът напоследък съвсем обезумя, пуцат наляво-надясно, колят се, а по пътищата какво става, няма да повярвате — в час пик е просто страшно.
— Хванахте ли някого? — осведоми се приказливият бандит след малко.
Корнилов отрицателно поклати глава.
— Куките да не са идиоти да се врат под куршума, — обади се Готвачът, — дай им само пушилка да дигат.
— Не си прав, Готвач, — застъпи се за полицията Мрънкалото. — Както сочат статистиката и средствата за масова информация, господин майорът, за разлика от много свои колеги, прекрасно се справя с длъжностните си задължения. Действа професионално и в същото време внимателно. Помните ли, когато ме арестувахте последния път, Андрей Кирилович, чак ми се сви сърцето.
Готвачът кисело изсумтя.
— Но този път господин майорът е сбъркал, — продължи Мрънкалото. — Нищо не знаем за събитията на „Вернадка“. И изобщо не обичаме да шумим.
— Как тогава сте допуснали това? — учуди се майорът. — Това е вашият район. И там видях бавареца ти.
— Баварец? — повтори Мрънкалото. — Кой от всичките?
— Той има два, — захили се Мрънкалото.
— Все ми е едно кой, — спокойно произнесе Корнилов. — Щом казвам, че съм видял на булевард „Вернадски“ твоята кола, значи е така, няма нужда да се правиш на клоун. Нямам време.
Готвачът въпросително погледна Мрънкалото. Той сви рамене, показвайки, че грубостта на Корнилов не го е засегнала.
— Отначало смятах да припиша престрелките на вас, — усмихна се майорът. — Но видях, че даже за Чемберлен това е прекалено. Хеликоптер, свързочна военна машина, гранатомети. Излиза, че в града има нова банда, а това не е нужно нито на мен, нито на вас, затова, Мрънкало, казвай какво знаеш, а аз ще се разправям с червеноглавите, докато не са стигнали до вас.
— Не ни навивай за тия дебили, ченге. Ако тръгнат против Чемберлен, цяла Москва ще скочи срещу тях, — мрачно каза Готвачът.
Мрънкалото извади табакера, зави си цигара и изпускайки струйка ароматен дим, замислено се усмихна: