Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Городское фэнтези » Войните ги започват неудачниците [bg]
Войните ги започват неудачниците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Войните ги започват неудачниците [bg]

Электронная книга - «Войните ги започват неудачниците [bg]». Краткое содержание книги:

Понякога войните започват съвсем делнично. От коли, паркирани на обикновена московска улица, изскачат мъже с автомати... и откриват ураганен огън по група невзрачни дребосъци с червени кърпи на главите. Разбира се, веднага настава паника. Минувачите се разбягват хаотично, а един от тях обръща масата на уличното кафене и се скрива зад нея, като прегръща раницата си. И постъпва правилно. Защото, за разлика от повечето граждани, Артьом знае много добре какво ще последва. Една от причините за започващото клане се намира именно в тази раница. Онова, което Артьом не знае, е, че в Тайния град войните избухват заради неудачници, но приключват с герои. Не знае, поне засега…
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 136
Перейти на страницу:

Волгата слезе от Околовръстното и спря на паркинга на ресторант „Златната подкова“.

— Тук ли сме? — учуди се лейтенантът.

— Вчера на „Вернадка“ видях една кола, — обясни Корнилов. — Трябва да поговоря със собственика.

— А аз какво да правя?

— Най-добре да мълчиш, — отсече майорът, и вече по-меко се усмихна: — Гледай да не убиеш някого.

— Ще се постарая, — обеща Васкин, докато излизаше от машината. — Собственикът — бандит ли е?

— Абсолютно.

За любителите на свежия въздух в „Златната подкова“ бяха предвидени изящни дървени беседки, в последната от които полицаите чакаха двама мъже.

— Закъснях — каза Корнилов, докато сядаше на масата. — Запознайте се, това е лейтенант Васкин.

— Ти винаги закъсняваш, — весело отговори един от мъжете. — Къде е Шустов?

— На работа, — съобщи майорът, и като помисли, добави: — Лови бандити.

— Предай му поздрави, — поклати глава мъжът и се обърна към Васкин: — Казвам се…

— Тоя, дето много приказва, е Мрънкалото, — прекъсна го Корнилов, — а другият — Готвача.

Подражавайки на майора, Васкин бавно огледа бандитите. Мрънкалото беше нисък, кльощав и решеше рядката си коса напред. Елегантният костюм и скъпия часовник го правеха да изглежда като преуспяващ брокер, а не като криминален бос.

— Хубаво момченце, — усещайки втренчения поглед на Васкин, се обърна към Корнилов Мрънкалото. — На тебе прилича, когато беше млад и нахален. Не мислиш ли, Готвач?

— Кука кат’ кука, — не се съгласи вторият бандит. — Но кат’ сме тука, дай да се изприказваме набърже и да си ходим.

Готвачът повече приличаше на бандитите от филмите. Масивен, широкоплещест младеж с разкопчана риза, изпод която се виждаше дебела златна верига, той беше настроен значително по-недружелюбно от приятелчето си.

— Не изглеждате добре, Андрей Кирилович, — съчувствено се обърна към Корнилов Мрънкалото. — Какво се е случило?

— Не можах да спя. — Майорът шумно отпи портокалов сок и изгледа бандита, — висях на „Вернадка“ цяла нощ.

— Кого ловихте?

— Някакви момчета вдигали шум, постреляли, притеснявали хората наоколо.

— Случва се, — съгласи се Мрънкалото, — народът напоследък съвсем обезумя, пуцат наляво-надясно, колят се, а по пътищата какво става, няма да повярвате — в час пик е просто страшно.

— Хванахте ли някого? — осведоми се приказливият бандит след малко.

Корнилов отрицателно поклати глава.

— Куките да не са идиоти да се врат под куршума, — обади се Готвачът, — дай им само пушилка да дигат.

— Не си прав, Готвач, — застъпи се за полицията Мрънкалото. — Както сочат статистиката и средствата за масова информация, господин майорът, за разлика от много свои колеги, прекрасно се справя с длъжностните си задължения. Действа професионално и в същото време внимателно. Помните ли, когато ме арестувахте последния път, Андрей Кирилович, чак ми се сви сърцето.

Готвачът кисело изсумтя.

— Но този път господин майорът е сбъркал, — продължи Мрънкалото. — Нищо не знаем за събитията на „Вернадка“. И изобщо не обичаме да шумим.

— Как тогава сте допуснали това? — учуди се майорът. — Това е вашият район. И там видях бавареца ти.

— Баварец? — повтори Мрънкалото. — Кой от всичките?

— Той има два, — захили се Мрънкалото.

— Все ми е едно кой, — спокойно произнесе Корнилов. — Щом казвам, че съм видял на булевард „Вернадски“ твоята кола, значи е така, няма нужда да се правиш на клоун. Нямам време.

Готвачът въпросително погледна Мрънкалото. Той сви рамене, показвайки, че грубостта на Корнилов не го е засегнала.

— Отначало смятах да припиша престрелките на вас, — усмихна се майорът. — Но видях, че даже за Чемберлен това е прекалено. Хеликоптер, свързочна военна машина, гранатомети. Излиза, че в града има нова банда, а това не е нужно нито на мен, нито на вас, затова, Мрънкало, казвай какво знаеш, а аз ще се разправям с червеноглавите, докато не са стигнали до вас.

— Не ни навивай за тия дебили, ченге. Ако тръгнат против Чемберлен, цяла Москва ще скочи срещу тях, — мрачно каза Готвачът.

Мрънкалото извади табакера, зави си цигара и изпускайки струйка ароматен дим, замислено се усмихна:

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)