Открадни си свят [bg]

В изоставения мотел дворът се оказа убежище на желязосмилащи крабове, които се спотайваха по ъглите, подобно на гигантски купчини ръждясали машинарии. Сякаш малките роботи бяха мигрирали тук, за да заемат последна позиция срещу незнаен противник, но след това ги, бе заляла вълната на времето, превръщайки ги мигновено в механични старци. Бунгалата бяха непокътнати, наистина имаше легла за всички, само дето се наложи да разбият бравите. Доджър поиска за себе си бунгало с двойно легло.

За нейна изненада Джоан се оказа девствена.

— Излизала съм с доста мъже — заоправдава се тя.

— Божичко, малката, че кой не е излизал? — засмя се Доджър, но смехът й премина в мъчителна кашлица.

— Тръгваме веднага след закуска — предупреди ги професорът. — Искам да се измъкнем незабелязано.

Всички се изнизаха навън, потривайки нетърпеливо ръце. Кстаска вече беше излязла, но докладва, че не е видяла наоколо нищо подозрително. И нито следа от мистериозната крадла.

— Важното е, че сме я погнали — отбелязаха въодушевено ловците.

Доджър премълча. Наля си още една чаша кафе.

Хората на Кстаска вече се бяха разположили в техния джип. Роналд на предната седалка, Джоан — отзад. Лойд, който все още не знаеше за промяната в ситуацията, изтича надолу по стълбите и се разположи до Джоан.

— Последният кара — подметна Роналд на Доджър, когато тя пристигна и ги огледа, широко ухилена.

— Проклети тийнейджъри — промърмори Доджър, настани се зад кормилото и пъхна изводите на кабелите в куплунгите си. — И без това не смятах да ти позволя да караш, Роналд.

Докато заобикаляше паркирания отпред гравитокамион, капитан Гилеспи почувства, че пътят под колелата на джипа се разтърсва. От време на време корпусът на кораба потреперваше. Веспанците се оплакваха от това постоянно. Този път обаче никой не заговори за това и тя реши, че няма смисъл да го споменава.