Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Това бяха зрели мъже, не много високи, но с широки рамене, подобни на джуджетата. Обикновени тъмни горни дрехи с дълги почти до коленете поли, гъсти увиснали мустаци стигаха едва ли не до гърдите им, а косите на ездачите бяха остригани в кръг. Всеки имаше крив, тънък меч, но ризници не носеха. Един от тях, с проблясваща сребриста значка на лявото рамо, насочи коня си право към чужденците. Сините очи гледаха съсредоточено, но без страх и подозрения. Той заговори, но езикът се оказа неразбираем, макар че в потока странни думи се чуваха и познати.

Торин с виновна усмивка разтвори ръце, показвайки, че не познава това наречие и човекът спря с учудено вдигнати вежди. Тогава се намеси и вторият конник, като сложи ръка на рамото на първия и нещо тихо му каза. Ездачът със значката повдигна рамене и запита на лош, чудновато изговарян Общ език:

-Кои сте вие? Откъде? Къде отивате?

-Търсим уважаемия и прочут майстор на мечовете Сандело - неочаквано за всички каза Торин. Той беше решил да хване бика за рогата, като слиса съратниците на Олмер (ако тези бяха такива) с познанството си с най-близкия помощник на техния господар.

И подейства! Името явно бе много добре известно: едва забележимо трепнаха устните на първия конник, леко сгуши глава в раменете вторият... Но първият воин с предишната си надменност повтори зададените въпроси.

„Торин сбърка! - светкавично се усети Фолко. - Ако наистина търсим Сандело, няма да питаме за това първия срещнат. Щом познаваме него, би трябвало да познаваме и реда тук! Ако ще издаваме, поне да не е по този начин!"

Торин засумтя и се намръщи, явно осъзнал, че направи грешка. Тези хора определено не са страхливи, не можеш да ги заплашиш с гърбавия. Сега ако се представят, значи да признаят, че никаква работа нямат със Сандело и само се прикриват с името му, оставеше им само да упорстват.

И Торин започна да упорства.

-На вас какво, не ви ли е известно това име?! - забоботи той. - Незабавно ни посочете, как да стигнем при него! Това е спешно!

-Тук не крещят, джудже! - старателно изговаряйки думите на чуждия му език, хладно произнесе първи воин. - Ние не те познаваме. Кажи ни думата, за да минеш.

-Странна гранична стража сте! - държейки се колкото се може по-самоуверено, се усмихна Торин. - Искате пропуск, когато ние вече отдавна сме влезли вътре!

Воините се спогледаха. След това старшият със знака на рамото отново се обърна към приятелите.

-Вие ще тръгнете с нас! - спокойно произнесе той, гледайки с присвити очи мрачно мълчащите приятели. - Към обиталището... Ще разкажете всичко, ако сте от нашите. Няма нужда да бягате.