Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Какво да правим... Ще вървим, накъдето ни заповядат - тихо проговори Торин и внезапно добави няколко бързи думи на непознат на хобита език, обръщайки се към Дребосъка.

Ездачът с недвусмислено кимване им нареди да продължат напред. Стрелците през това време отново се скриха, но невидимото им присъствие се усещаше всеки миг. Ако не беше вярата в митрила, хобитът изобщо не би рискувал да се обърне.

Но какво все пак каза Торин на Дребосъка? Той явно говореше на своя таен език, който никога не се използваше от джуджетата дори в разговорите между тях, ако сред тях се оказваше някой от друго племе. Да не би пак да се договарят за нещо от рода на „ти предния, аз задния?"

Привидно спокойно яздеха в посока към селото. Жилищата напомняха дорвагските, но стените на къщите бяха обковани с дъски, острите покриви се подаваха напред, като надвисваха над малки оградени градинки пред стълбищата. Зад високите огради залаяха кучета, от караулка до последната постройка се появиха още няколко воина - всички от различни племена, и Фолко вече не се учудваше на съседството на хазг, арнорец и истерлинг. И имаше там още двама или трима съвсем непознати и Фолко чу, как Торин замислено промърмори:

-При форност такива не сме виждали...

Воинът със сребърната значка нещо тихо каза на приближилият се светлокос старши стражник арнорец, който, впрочем, със същия успех можеше да се окаже родом от Ангмар. Командирът на стражата бързо огледа чужденците с неприятен, недоверчив и пронизващ поглед, в който хобитът съзря воля и храброст. Дълбоките му тъмни очи се задържа върху фибулата на Фолко, но и този воин не продума нищо.

Приятелите слязоха от конете. Никой не ги хващаше за ръцете, никой не им отнемаше оръжието, не им смъкваше шлемовете. Хората мълчаливо ги гледаха, като че очаквайки нещо. Торин вече си отвори устата, виждайки, че стопаните не бързат да започнат разговора, но Дребосъка го изпревари.

След почтителен поклон той започна бавно, с паузи, старателно избирайки думите, да говори за това, че те търсят човек, когото са познавали някога под името Сандело. Че преди известно време, далеч на Запад, където се е състояла тяхната среща, ги е викал да се присъединят към него и приятелите му в започнатото от тях голямо дело по основаване на свободен съюз на всички смели и презиращи ситата дрямка храбреци. И че те, преодолели множество прегради и опасности, са стигнали най-накрая до мястото, където, както са им посочили, могат да го намерят. Ако са сбъркали, то те молят да не им се сърдят за това нахлуване. И ако по тези краища никога не са чували за знаменития гърбав майстор на меча, то пътниците ще продължат търсенето.