![Изтръгнати от корен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/1/iztrgnati-ot-koren-bg-download.jpg)
Изтръгнати от корен [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 9786197115284
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изтръгнати от корен [bg]». Краткое содержание книги:
„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“. Урсула Ле Гуин, автор на Землемория
„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия…моментална класика“. Лев Гросман, автор на Магьосниците
„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“. Маги Стийвотър
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“. Робин Хоб
— Аз виждам… има канал — каза Соколът; погледнах го бегло и видях, че отново е сложил превръзката на очите си. Странното ястребово око гледаше с огромната си черна зеница от челото му. — Така излиза покварата от Леса. Саркан, ако сега запаля пречистващия огън…
— Не! — бързо възразих аз. — Йежи ще умре.
Соколът ме погледна пренебрежително. Разбира се: не го беше грижа дали Йежи ще живее или ще умре. Но Каша се обърна, изтича от плевнята и хукна по пътеката; малко по-късно доведе плахата Кристина с бебето, сгушено в ръцете й. Кристина се присви при вида на магията и гърченето на Йежи, но Каша настойчиво й прошепна нещо. Кристина стисна още по-здраво бебето и бавно направи крачка напред, после още една, докато не се приближи достатъчно, за да погледне Йежи в лицето. Изражението й се промени.
— Йежи! — извика тя и протегна ръце към него. — Йежи!
Каша я дръпна, преди да успее да докосне лицето му, но аз видях как някъде дълбоко той вдигна отново глава и бавно се надигна на крака.
Светлината на Призоваването вече не беше милостиво към него. Този път го усещах от разстояние, не като нещо, което ме докосва пряко, но той стоеше пред нас, оголен и изпълнен с гняв: малките гробове на всички деца, безмълвното, страдално лице на Кристина, стомахът му, присвит от глад, горчивото негодувание от малките кошнички с подаяния, които се преструваше, че не вижда в ъглите на дома си, защото знаеше, че тя ходи да проси. Простото, сурово отчаяние при вида на заразените крави — последната му надежда да се измъкне от нищетата. Почти му се бе искало животните да го убият.
Лицето на Кристина гореше в собственото й уморено отчаяние, безпомощните й мрачни мисли: майка й бе казвала да не се омъжва за бедняк, сестра й в Радомско имаше четири деца и съпруг, който изкарваше прехраната им с тъкане на дрехи.
Децата на сестра й бяха оживели; децата на сестра й никога не студуваха, никога не гладуваха.
Устата на Йежи се разтегли от срам, той трепереше със стиснати зъби. Кристина изплака и пак посегна към него; в този момент бебето се събуди и изплака: ужасен шум и същевременно някак прекрасен в сравнение с всичко останало — тъй обикновен и неусложнен, просто инстинктивен порив. Йежи пристъпи напред.
Изведнъж всичко стана много по-лесно. Змеят беше прав: покварата му бе по-слаба, отколкото тази на Каша, въпреки страховития му вид. Йежи не беше толкова завладян от Леса, колкото тя. Щом веднъж се задвижи, той бързо се приближаваше към нас, сякаш клоните му правеха път и само най-тънките го удряха. Вдигна ръце пред лицето си и се затича към нас.
— Поеми заклинанието — каза ми Змеят, когато наближихме края, а аз стиснах зъби и задържах Призоваването с цялата си сила, докато той отдръпваше магията си от моята. — Сега, когато излиза — обърна се той към Сокола и в мига, в който Йежи се вмъкна в собственото си лице, двамата магьосници вдигнаха ръце и едновременно изрекоха. — Уложищус совента!
Йежи изкрещя в пречистващия огън, но успя да премине; от крайчетата на очите и ноздрите му паднаха няколко катранени капки и задимиха на земята, а тялото му се отпусна безжизнено на веригите.
Каша срита малко пръст върху капките, а Змеят се приближи, хвана Йежи за брадичката и го повдигна, докато довършвах Призоваването.
— Погледни — каза той на Сокола.
Соколът хвана лицето на Йежи с две ръце и изрече заклинание, напомнящо на стрела. То се откъсна от него с последната ослепителна светлина на Призоваването и отвори прозорец на стената над главата на Йежи, между веригите; и в него за миг всички видяхме високо, старо дърво-сърце, два пъти по-голямо от онова, което беше погълнало Каша. Клоните му се мятаха неистово сред пращящите пламъци.
Глава 14
На другата сутрин, докато напускахме притихналия преди съмване Дверник, войниците си говореха и се смееха. Бяха в пълно въоръжение и изглеждаха великолепно в блестящите си ризници. Перата в шлемовете им и дългите зелени пелерини се поклащаха, а изрисуваните щитове висяха на седлата им. Те също го знаеха и гордо водеха конете си по тъмните улици, даже конете държаха шиите си изправени. Естествено, в такова малко селце не можеха да се намерят трийсет шала, така че повечето мъже носеха дебели, зимни шалове от вълна, увити напосоки около врата и лицето, както бе наредил Змеят. Гордата им осанка постоянно се нарушаваше от неволно, тайно почесване.
Бях израснала с едрите, мудни товарни коне на баща ми, които ме поглеждаха само с лека изненада, когато заставах на ръце на гърба им, и не искаха и да чуят за тръс, а да не говорим с галоп. Принц Марек обаче ни беше качил на резервните коне, които хората му водеха, а те изглеждаха съвсем други животни. Когато случайно подръпнех юздите по неподходящ начин, конят ми се изправяше на задни крака и размахваше копита, а аз се вкопчвах уплашено в гривата му. След известно време по напълно непонятни за мен причини отново стъпваше на земята и продължаваше напред, безкрайно доволен от себе си. Поне докато не отминахме Заточек.