Драконът на Арканите [bg]

— Сега вече ти платих както подобава.

В този момент грубиянът забеляза, че Марсиак го наблюдава.

— Ами ти? Какво ме зяпаш? — изсъска той.

Гасконецът го измери пренебрежително, след това обърна поглед към прозореца.

Пияницата се отдалечи, докато жената се надигна и започна да го кълне гневно. Марсиак отпи от виното си и изчака той да излезе на двора. Там трима въоръжени с тояги мъже го дебнеха, без предупреждение го халосаха откъм гърба, а после се ожесточиха, окуражавани от ограбената проститутка. Накрая му изпразниха джобовете и го захвърлиха целия в кръв сред боклуците. Гасконецът се взря в един от биячите: той беше старият му познайник Касапина. Учуди се, че го среща тук. Навън никой не му попречи да нанесе последен удар на агонизиращата вече жертва.

— Съжалявам, че те накарах да чакаш.

Марсиак се обърна към мъжа, който току-що влезе и тръгна към него усмихнат. Заварен неподготвен, той прие приятелското и сърдечно ръкостискане, преди другият да го остави на мира и да рече:

— Щастлив съм, че те виждам отново. Отдавна не сме се срещали, нали?

Без да чака отговор, Мортен напълни две чаши с вино от оставената на масата бутилка.

— Да се чукнем — предложи той и подаде едната чаша на Марсиак.

Кестеняв, с белег на брадичката, който не пречеше на чара му, той беше в отлична форма, но доколкото гасконецът можеше да прецени, изглеждаше надебелял. Беше облечен като наемник, носеше тежък дублет от биволска кожа, а в десния му ботуш беше втъкнат кинжал. Рапирата и портупеят му бяха оставени на рамката на един стол.

Изглеждаше искрено доволен, че отново се вижда с Марсиак.

— Как си? — запита той. — Чух, че си имал проблеми с госпожа Рабие?

— Сметките ни са уредени.

— Отлично. Лоша жена е тя. Не е препоръчително да си ѝ длъжник — той вдигна чашата си и я пресуши наведнъж, докато Марсиак се задоволи само с една глътка. — Е, на какво дължа удоволствието от посещението ти?

— Търся едно от момичетата на Габриел, което изчезна.

Мортен помръкна.

— О! — възкликна той. — Манон, нали?

— Да. Какво се е случило през въпросната вечер? Знаеш ли?

— Габриел направи огромен проблем, но всъщност няма никаква мистерия…

В този момент Касапина и бандата му минаха по коридора, разговаряйки весело. Мортен не можеше да ги види, но ги чу.

— Това Касапина ли беше? — запита той с безпокойство.

— Да.

— Повикай го, ако обичаш.

— Не.

Мортен изгледа гасконеца, след което гръмогласно призова довереника си.

— Касапино!

Наемникът се върна и се появи на прага. Висок, с дълги и мазни коси, той носеше в ръка тоягата, която беше използвал срещу пияницата. По нея имаше следи от кръв и от косми.

— Господарю?

— Уби ли го?

— Може би.

— Ако не помръдва, щом падне мрак, го хвърли в Сена.

— Така и ще направя.

— Онази вечер Касапина беше на пост — обясни Мортен на Марсиак и отново се обърна към кръвопиеца. — Марсиак е мой приятел. Кажи му какво се случи през нощта, когато момичето от „Малките жабчета“ изчезна.