Подземен свят [bg]

После видя как сред облаци пушек влакът потегля от Кингс Крос и зачака, докато се върне от Фарингдън Стрийт. Чакаше търпеливо господин и госпожа Пиърсън да се появят, позволявайки си да вярва, че все пак мисията ще се развие по план. Съжалявам, господин Пиърсън, помисли си и бръкна под робата да извади тръбата.

Снишен сред каретите обаче, някой наблюдаваше Итън. Мъжът се усмихна и в устата му блесна златен зъб. Извади нож, който просветна, озарен от лунната светлина.

Придвижвайки се покрай оградата, Абърлайн забеляза, че не е единственият, насочил се към навеса за карети. Сред тълпата се бяха появили група работници и бяха поели натам. Той спря, вдигна далекогледа и го насочи към мъжа в робата. Беше на същото място и не долавяше наближаващата опасност — крещящо видим, ала същевременно някак си невидим. Абърлайн зърна нещо е ръката му. Приличаше на… Мили боже, тръба за изстрелване на стрели?

Младият полицай обходи каретите с поглед. Работниците вървяха към навеса, но там беше и…

Абърлайн затаи дъх. Старият му приятел Харди, разбира се. Стоеше гърбом към него, но го позна веднага. В същия момент главорезът се обърна и намигна на един от работниците.

Капанът скоро щеше да се затвори.

Абърлайн тръгна по-бързо към навеса. Вече не мислеше за мъжа в робата и дали се бори на страната на доброто или на злото. Мислеше, че трябва да предаде на Харди поздрав от Обри, и с палка в ръка си проправяше път през множеството. Прескочи оградата и се шмугна между спрелите карета. Още веднъж благодари наум на полицейската си униформа, когато един от наближаващите работници го видя и се завъртя кръгом, преструвайки се, че нещо зад него е привлякло неудържимо интереса му. Абърлайн се намираше на няколко крачки от Харди, който все още стоеше с лице към мъжа в робата. Двамата си приличаха по едно — въобразяваха си, че са ловци, а не плячка, и това улесни Абърлайн да издебне Харди.

— Извинете, сър, ще ме осведомите ли какво ви води тук?

— Не е твоя работа какво ме… — просъска Харди, обръщайки се рязко към него.

Така и не успя да довърши, защото младият полицай замахна с всички сили с палката и ударът беше свиреп, не какъвто подобава на служител на закона, но Абърлайн вече не мислеше като служител на закона. Мислеше за седмиците болка. За белезите, оставени от месинговия бокс. За приятеля си, когото бяха пребили безмилостно. Ето защо замахна с всички сили с палката и устата на Харди се напълни с кръв и счупени зъби и той се строполи в пръстта.

Абърлайн видя как отдясно му налита широкоплещест работник, стиснал бухалка. Прииждаха и други, но през каретите полицаят зърна как мъжът в робата се напряга, чул суматохата. Обърна се и в същия момент бухалката халоса Абърлайн по слепоочието. Той падна в полусвяст с насълзени очи и глава, виеща от болка. На няколко крачки от него Харди вече се изправяше на колене с брадичка, увиснала под странен ъгъл, и очи, пламнали от ярост — и с нож, който се стрелна през мрака към Абърлайн.