Луната, която убива [bg]

- ... никакво право - казваше той. Рабанех вдигна вежди. Това бе почти ръмжене.

Супериорът рядко допускаше подобен гняв между стените на Хетава.

- Имам пълно право - отвърна друг глас с отровен тон. И този бе познат, само че Рабанех не можеше да се сети чий е. - Ти стори същото с баща ми. Ако не бях поел нещата в собствените си ръце, щеше да го сториш и с мен. Разглеждам връщането на брат си като част от възмездието за извършените престъпления.

- Ти не го разбираш! - каза Супериорът. - Той вярва. Нейният Закон е в кръвта му, в самата му душа. Опиташ ли се да го манипулираш по този начин, той няма да се огъне и да стане твое послушно оръдие, а ще се счупи.

- Възможно е. Само че когато се счупи, парчетата ще полетят към теб. Той ще насочи яростта си към Хетава, за да потърси после утеха при мен. А пък аз ще му я предоставя с радост, понеже кръвта си остава по-силна от всяка клетва.

„Ехиру“ - каза си Рабанех и потръпна. Говореха за Ехиру. А това означаваше, че вторият събеседник не бе никакъв пълномощник, ами самият Принц.

- Той няма представа какво представляваш всъщност. -Гласът на Супериора глъхнеше от ненавист. - Ако знаеше, щеше лично да те Вземе.

- Аз съм само онова, което ти направи от мен - отвърна Принцът. Гласът му бе толкова тих, че Рабанех напрегна слух, за да го чуе. - Какво мислиш, че ще направи с теб, когато научи за това?

Супериорът не отговори, и когато Принцът се обади отново, гласът му бе променен:

- Брат ми е също твое творение, поради което, както става ясно, не може да му се има доверие. Сигурен ли си, че е тя?

- Абсолютно - проговори трети глас. Той бе съвършено непознат за Рабанех. - Един от хората ми я видял на пазара. Тръгнала с някакъв цирков керван, който напуснал града вчера, когато слънцето било в зенита си. Изгоних всичките стражи от портата, защото не са ги задържали.

- И Ехиру бил с нея - въздъхна Принцът. - Мислех, че Бирниците са мъже на честта.

- Как смееш! - едва не се задави Супериора. - Ако Ехиру отсъди, че жената е покварена, той ще я Вземе. Той...

- Няма да чакам, докато желанието му узрее - сопна се Принцът. - Ако жената стигне до Кисуа, никой не може да предвиди действията на Протекторите. Искам да бъдат изненадани, уплашени. Предвидими. - Нова въздишка. - Карие, изпрати пощенски гълъб на юг. Могат ли нашите части там да задържат кервана?

- Ако циркаджиите тръгнат по крайречния път, лесна работа. Ако поемат през пустинята, ще стане по-трудно. Всеки керван следва различен маршрут. Ако минат обаче през Теса, хората ми ще ги пипнат.

- Гледай наистина да го сторят. - В гласа на Принца звъннаха заповеднически нотки.

- В присъствието на Ехиру ли ще я убиеш? - попита Супериорът. - Ще му завреш в очите собствената си поквара и след това ще искаш пак да ти служи?

Последва кратко мълчание.

- В края на краищата ще я види, Супериор - отвърна Принцът с многозначителен тон. - Покварата така или иначе го заобикаля от всички страни.