![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
— Какво?
— Ти ме обиди, като каза, че се притеснявам, следователно, че се страхувам. Това, наистина, не е най-лошата обида, с която един мъж може да се сблъска, но истината е, че съм се бил и заради доста по-незначителни неща. Все пак това е въпрос на чест. — Той преглътна веднъж, макар и с известна трудност. — Ще бъде ли първата ми кръв достатъчна, за да удовлетвори честта ти, както твоята ще удовлетвори моята чест?
„Той се страхува от мен. Защо тогава предизвиква този дуел?“
Това нямаше значение, вече не. Напротив, разбира се, че имаше значение. Да си наясно с мотивите на противника, бе също толкова полезно, колкото и умението да отбиеш някой удар, независимо дали се намираше на пътеката за фехтовка или не.
Хоузи пристъпи напред.
— Разбира се, че първа кръв ще удовлетвори Иън, Бранден дел Бранден, ако се стигне до това — каза спокойно и разумно той. — Само че бих искал да ти кажа, като негов секундант, че той не възнамеряваше да изрече обида.
Бранден дел Бранден кимна с разбиране.
— Разбира се, че приемам думите ти.
Едрият набит мъж, който държеше щита на Бранден дел Бранден, го подхвърли на друг войник, а след това скочи тежко на земята. Ботушите му глухо тупкаха по сбитата пръст, докато крачеше наперено към Иън и Хоузи. Застана пред Бранден дел Бранден.
— Като секундант на Бранден дел Бранден — каза той, — отказвам да приема думите ти. Беше нанесена обида, беше отправено предизвикателство, а предизвикателството — прието.
Ако Бранден дел Бранден имаше някакво възражение към намесата на секунданта си, то не пролича нито по лицето, нито по мълчанието му.
Нещата започваха постепенно да се изясняват. Преди време, мъжете от Градищата бяха пробвали подобен прийом и с Тори. Намерението им тогава, поне на теория, е било просто да проверят доколко го бива с меча.
Нещата обаче се бяха объркали необратимо. Нещастникът, който бе предизвикал Тори, се бе опитал да му нанесе от онези рани, които започват отпред на гърдите и завършват с излизането на острието през гърба на опонента. Тори бе убил онзи идиот при самозащита и въпреки че в края на краищата Бранден дел Бранден се бе съгласил да приеме уверенията на Тори, че смъртта на глупака е била чиста случайност, той изобщо не вярваше, че в действителност е било така.
И така, вместо да накара някого от хората си да предизвика Иън, бе решил да се справи с проблема сам. Очевидно идеята бе набързо да се проведе дуел за проверка на уменията на новодошлия с меча. Иън не можа да не се възхити на смелостта на Бранден дел Бранден, дори на хитрата му постъпка.
„По дяволите, ако просто искаше да разбереш как се фехтувам, нещата можеха да се уредят и без целия този цирк. Следващия път пробвай просто да ме помолиш.“
— Кога? — попита той.
Бранден дел Бранден се обърна към секунданта си.
— Дали да не похапнем първо?
— Според мен, не. — Набитият здравеняк поклати глава. — Не и докато въпросът на честта не бъде разрешен — отвърна той.
Бранден дел Бранден вдигна ръце.
— Нищо не мога да направя, Иуолд дел Дерген смята, че трябва да започнем веднага.
— Много добре — кимна Иън. — Както желаеш. Искам само да помоля за няколко минути, за да се подготвя, ако това не представлява проблем. А дори и да представлява проблем, пак си искам тези няколко минути, за да се подготвя.
Бранден дел Бранден разпери ръце.
— Разбира се — съгласи се с усмивка той. — Колкото време ти е необходимо, Иън Среброкаменни.
Умът на Иън се стрелкаше в различни посоки, когато той седна в прахта на пътя, за да свали тежките ботуши за дълго ходене, а в това време Хоузи извади чифт гуменки от едната раница. Ботушите, които представляваха прекрасен избор за времето, докато обикаляш нагоре-надолу по планинските склонове, изобщо не бяха подходящи за бързите леки движения, които се изискваха по време на дуел. Ако се налагаше, щеше да се бие и в тях, по дяволите, щеше да се бие чисто гол, ако се налагаше, дори облечен в поличка от трева, ако някой настояваше, не че това бе най-важно, но Иън вярваше, че трябва да се възползва от всяко възможно предимство.
А беше вървял цял ден; не че не беше разгрял, не че щеше да е фатално без упражненията за разтягане.
Напротив, имаше нужда от тях.
Докато ходиш пеша, не използваш същите мускули и сухожилия както при фехтовката, но човек трябва да може да разчита на тялото си, когато се налага, а що се отнася до оръжието, с което разполагаше, никак не се притесняваше, че Убиецът на гиганти ще го подведе.