Пурпурно небе [bg]

Ако беше за негово собствено добро, някой щеше преди това да го предупреди. Значи не беше за негово добро.

— Значи си дошъл да ме посрещнеш? — кимна Иън. — И защо?

Бранден дел Бранден си рамене.

— За да те нахраня и да ти осигуря коне, и да те преведа без проблеми до Владенията и Небесния Род. — Изражението му бе напълно неразгадаемо. — Чуват се слухове, че Чедата държат да пролеят кръвта на приятелите ти, че може би няма да имат нищо против, ако успеят да се докопат и до твоята. — Обърна се към Хоузи. — Ако бъдеш така добър да привлечеш вниманието на слугата ви вестри, който така шумно слухти в храстите, и да го викнеш, може да ви сервираме нещо бързо, за да похапнете, а след това ще потеглим. — Той тихо се разсмя сякаш на нещо, което си бе помислил. — Не съм си и мечтал да ме изпратят да преведа Вречения воин до Владенията и да му осигуря безопасно пътуване, още по-малко да осигуря присъствието му пред пазителя на ключовете на самия Вечен Наследник.

Пак ли се започваше? По дяволите.

— Не съм сигурен, че някога ще се появи Вречен войн, но дори и да се появи, то това не съм аз — опита се да обясни уморено Иън. — Аз съм просто Иън Силвърстайн от… от Хардуд, Северна Дакота, Съединени Американски Щати. Истината е, че не съм най-некадърният фехтовчик на света, но в способностите ми няма нищо легендарно, нито пък магическо, и не само че не мога да поведа армиите на Вандескард в победоносен поход срещу Владенията, но и да можех, не бих го сторил. Честна дума. — Той разпери ръце. — Просто не съм аз човекът, от когото да се притесняваш и страхуваш.

Пръстенът на Харбард сякаш натежа на пръста му. Щеше да е толкова лесно да го използва, за да убеди Бранден дел Бранден в думите си, но дали беше разумно? Какво ще кажат тогава другите от Владенията, какво ще си помислят за Бранден дел Бранден, ако бъде убеден в нещо, в което всички те се съмняваха? Особено след като той не бе от хората, които лесно се оставяха да бъдат убеждавани, в каквото и да е.

А ако той не можеше да разчита на благодарността на човек от Градищата, може би малко страх щеше да се окаже от изключителна помощ.

А може би нямаше.

Пътят нагоре към Градищата се виеше някъде високо и както му се стори, безкрайно далече. Ако си ординарец от Пламенния Род и си въобразяваш, че придружаваш мъж, който според слуховете е предопределен да покори дома ти, който от векове се смята за непревземаем, може да ти се прииска най-искрено да провериш колко пъти ще се претърколи този мъж надолу по склона на планината.

— Твърдиш значи, че няма от какво да се притеснявам, така ли? — Бранден дел Бранден кимна отривисто, а усмивката му стана по-широка. — О, много ти благодаря, че ме успокои. — Той отстъпи назад и изпъна гръб. — Преценявам, че забележката ти ме е обидила и приемам тази обида за предизвикателство.