Синовете на Спарта [bg]

— Господарю — каза Арией. — Само кажи и ще наредя да бичуват всички, след което един на всеки десет ще бъде кастриран пред останалите. След това няма да има откази да се продължи напред, можеш да си сигурен. На онези чужденци просто трябва да им се напомни, че ти си престолонаследникът от рода на Ахеменидите. Имаш пълното право да предизвикаш брат си.

Говореше, сякаш от устата му капе зехтин. Макар че Арией беше изложил аргументите си толкова сбито, колкото можеше, те все пак звучаха противно.

— Ако Арией опита подобно нещо с моите спартанци, те ще унищожат войската около себе си — каза Клеарх.

— Ще я унищожат? — предизвикателно попита Кир.

Клеарх продължи да го гледа мълчаливо, все още вбесен от заплахата на персиеца. Кир беше онзи, който пръв извърна очи, и се обърна към Арией.

— Искам да продължат напред. А не да губя добри хора. Нека жегата да поработи върху тях. Изчакай няколко часа и им предложи възможността да продължат към долината, която е пред нас според картите. После ще им дам вода да се разхладят — и спокоен застъпник, когато са готови да ме изслушат.

Клеарх повдигна въпросително вежда и Кир му кимна и му обърна гръб. Арией беше първокласен конник, но не и спокоен застъпник. Кир си помисли, че ако им прати него, със сигурност ще се стигне до още безредици, та дори да няма заплахи за кастриране.

Тесалиецът Менон излезе в тръс от редиците. Неотдавна беше получил удар в лицето и дясното му око беше подуто и вече посиняваше. Проксен го следваше. Лицето на едрия кокалест грък беше червено като пещ, макар че бе трудно да се каже дали това се дължи на слънцето, или на срам. Двамата се поклониха и Менон заговори, когато Кир се обърна към него.

— Господарю, бих искал да се обърна към хората си, преди да се стигне до наказания. Знаехме, че може да има прояви на… несъгласие. В края на краищата те се отзоваха, за да се бият срещу планински племена. Но все пак повечето от тях са невинни. Подозирам, че спартанците ги подвеждат. Моят полк просто чака възможност да тръгне след теб, сигурен съм в това. Ако позволиш да говоря с офицерите си, момчетата ми ще се отделят от останалите.

— Лицето ти… какво се е случило? — попита Кир.

— А, ами… спречкване с един човек. При игра на зарове.

Лъжата беше толкова очевидна, че Кир не си направи труда да отговаря. Вместо това заговори Клеарх:

— Май някой те е фраснал в лицето, Менон. Мислиш ли, че аз не мога да отделя спартанците си? Те не са просто момчета, на които плащам и които обучавам, а мъже, които познавам от деца! Имам четирима братовчеди и двама племенници в редиците им!

— И какво от това? Ако беше толкова сигурен, вече да си го направил — рязко му отвърна Менон за изненада на всички. — Но любимите ти спартанци не са се отделили, нали? Отказват да продължат, също като останалите. Не ги виждам да продължават напред, а ти? Така че времето едва ли е подходящо да се фукаш със спартанците си, Клеарх. Поне този път, докато не оправим нещата.