Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Плясъкът на крилете му [bg]
Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Плясъкът на крилете му [bg]

Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:

Трета и последна книга от епичната трилогия за Кейл и Светилището на Изкупителите след „Лявата ръка на Бога“ и „Петата погибел“. „Тъмните му материи“ на Филип Пулман се среща с „Името на розата“ на Умберто Еко. Феновете на епичното и героично фентъзи ще се влюбят в тази поредица.
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 169
Перейти на страницу:

— Нищо по-малко не можем да направим. Предлагайки този план, аз се посвещавам още веднъж в служба на тази велика страна и този велик съюз.

Говорителят благодари на краля и заяви през сълзи:

— Вие станахте всичко за нас, Ваше величество, калейдоскопен крал на нашия калейдоскопен съюз.

Гръмнаха силни аплодисменти.

После говорителят постави кралския план за обсъждане на събралите се членове на Оста — за да получи одобрението им, вече гарантирано с убеждения и заплахи от страна на Боз Икард, въпреки факта, че той бе категорично против подобни действия. Но след като не успя да убеди краля да се откаже от битката, осъзна, че трябва да се реваншира за несъгласието си, като покаже голям ентусиазъм в негова подкрепа. Пропусна обаче да разговаря с Артемизия, защото не я считаше за достатъчно важна. В продължение на двайсет минути тя слуша най-различни ответни речи, които неизменно подкрепяха краля и бяха общо взето еднакви. Опита се да привлече погледа на говорителя на събранието, но той отказа да ѝ обърне внимание. Накрая тя просто стана, когато една от предварително уредените речи за подкрепа свърши, и заговори:

— С цялото ми уважение към Негово величество, макар да разбирам нетърпението му да влезе в бой с Изкупителите, това, което предлагате, е твърде рисковано. Единствената сила, която попречи на Изкупителите да влязат в тази стая, не е някоя армия, а съществуването на Мисисипи. Ако не беше тази една миля вода, сега нямаше да разговаряме.

Тази простичка и откровено поднесена истина предизвика буря от възмутени викове: „Армия“; „Благородни традиции“; „Героизъм“; „Храбри момци“; „Нашите герои“; „Кураж“; „Несравними“.

— Не подлагам на съмнение ничий кураж — извика тя през гълчавата от възражения. — Но Изкупителите са заседнали на мястото си на север до началото на следващата година. Трябва да построят неизброимо количество лодки и да обучат достатъчно гребци, за да ги прекарат през реката. Мога да ви го кажа, защото знам, че човек трябва да работи с години, за да се научи да навигира из теченията на Мисисипи. Сега е моментът да реорганизираме останките от армиите, които успяха да я прекосят. — Това бе напомняне, може би прекалено тънко, че мнозина са живи благодарение на нея. — Трябва да пратим най-добрите си войски на север, за да обучат онези, които бяха спасени, и да използваме най-големия си съюзник — размера и теченията на Мисисипи.

Гръмки протестни викове се надигнаха при тези думи и говорителят трябваше да положи неистови усилия, за да възстанови реда на събранието.

— Благодарим на маркграфиня Халикарнасус за откровеното ѝ мнение, но тя разбираемо… може да не знае, че на това място не е прието да се говори с пренебрежение за храбрите герои, които направиха най-великата саможертва в името на сигурността на другите.

— Вярно! Вярно! Вярно! Вярно! Вярно! — закрещяха присъстващите. И това беше всичко.

— Простете ми за прямотата, маркграфиньо — каза Икард половин час по-късно в кабинета си, — но се държахте като пълен чукундур.

— Опасявам се, че не съм запозната с термина. Предполагам, че не е комплимент.

— Не, не е. Каквито и да са достойнствата на мнението ви — а знам, че има и други хора с добра репутация, които са съгласни с вас, — вие погубихте всякакъв шанс да повлияем на нещата с вашето предизвикателно поведение.

Тя цъкна с език.

— Да смятам ли това за знак на несъгласие? — попита Икард.

— Досега не сте си правили труда да ме питате за мнението ми. Защо да ви вярвам, че бихте ме изслушали, ако си бях държала устата затворена?

— Кралят — излъга канцлерът — досега говореше за вас с респект и възхищение. Сега благоразположението му към вас се клати като висулка в брадата на холандец.

— Е — каза тя, — аз явно съм Касандра, обречена винаги да казва истината, но никога да не ѝ вярват.

— Ласкаете се, маркграфиньо. Винаги съм смятал, че историята за Касандра показва не колко е била мъдра, а колко е била глупава: безсмислено е да казваш на хората истината, когато няма шанс да те чуят. Трябва да изчакаш, докато са готови. Това е поуката от историята. Повярвайте на един човек, който знае. Начинът на действие, който предложихте вие, каквито и да са достойнствата му от военна гледна точна, е социално и политически невъзможен във всяко едно отношение. Армията не би търпяла такава обида, нито пък аристокрацията; да не говорим за онези, чиито синове и съпрузи загинаха с хиляди. Може да знаете нещичко за войната, но не знаете нищо за политиката. Трябва да се предприеме нещо!

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)