![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
Някакви пластове се разместиха в съзнанието на Фрида. Тя ясно си представи убития мъж, седнал на тази маса, заслушан в горчивата изповед на една самотна жена на средна възраст.
— Имахте ли усещането, че, говорейки за това, той има предвид себе си?
— Възможно е. Трябваше да го попитам. Не мога да повярвам, че е мъртъв — човек като него. Все още не мога да свикна с тази мисъл — макар да знам, че апартаментът над мен вече е празен. Всичко ми се струва толкова нереално.
— Той е разбирал самотата. Смятате ли, че е бил самотен?
— Може би. Или пък е бил аутсайдер.
— Знаете ли къде беше по Коледа?
— Аз бях в Брайтън, при семейството на братовчедката ми. Той като че ли каза, че ще отсъства за ден-два, но не съм сигурна. Когато се върнах, си беше тук.
— Някога виждали ли сте го с приятели?
— Не. — Тя поклати глава. — Никога не съм виждала някой да се отбива в апартамента му. Той доста често излизаше. А от време на време отсъстваше по няколко дни.
— Значи не знаете дали е имал семейство, приятели, любовни афери?
— Не. Той никога не ми е казвал и аз не съм го питала. С него не бяхме толкова близки.
— И не знаете дали е бил хетеросексуален или хомосексуален?
— О, сигурна съм, че харесваше жените. Той беше… — Тя сбърчи чело, а след това повтори: — Сигурна съм, че харесваше жените.
— Защо?
Джанет Ферис се изчерви.
— Личеше си по начина, по който се държеше. — Тя допря празната си чаша до устните си, за да прикрие смущението си. — Той беше ухажор, но не се натрапваше, а просто те караше да се чувстваш специална.
— Хубав ли беше?
— Не бих казала. Но беше чаровен.
Тя извърна поглед и Фрида се загледа в нея: умна, мила и самотна жена, която донякъде е била влюбена в Робърт Пуул. А Робърт Пуул я е насърчавал да говори, развеселявал я е, изслушвал я е, карал я е да се чувства — как се изрази тя? — обгърната с внимание.
— Знаете ли къде е бил, преди да дойде да живее тук?
— Нямам представа. Вие ме накарахте да осъзная колко малко съм го познавала. Доста егоистично от моя страна.
— Не мисля.
— Знаете ли? — Тя млъкна и отново се изчерви.
— Да?
— Напомняте ми на него. Предразположихте ме да говоря открито с вас.
— Той такъв ли беше?
— Да. А сега вече го няма.
След като Джанет Ферис тръгна за работа, Фрида имаше около двайсет минути на разположение, за да пристигне навреме за първия си пациент за седмицата. Реши да се качи до апартамента на Робърт Пуул на първия етаж. Лентата беше свалена от вратата и нямаше никаква следа от това, че полицията е идвала на оглед. Но Ивет Лонг я беше предупредила със строг глас, сякаш Фрида вече беше нарушила предупреждението, да не докосва и да не размества нищо, така че тя бавно и внимателно се разходи из стаите. На закачалка в малкото антре висяха палто и дебело яке, а в ъгъла беше оставен сгънат чадър. В дневната имаше зелен плюшен диван и фотьойл от същия плат, ниска масичка за кафе, бежов килим, средно голям телевизор, малък шкаф с чекмеджета, където, според доклада, е бил намерен бележникът, и празна поставка за вестници. Никакви снимки, дрънкулки или безразборно разхвърляни вещи.
На стените бяха окачени няколко картини, които според Фрида хазяинът беше купил при разпродажба на евтини стоки: Айфеловата кула нощем, Мадоната с Младенеца, розово слънце, изгряващо над морето, и „Поле с макове“ на Моне. Само една картина, изобразяваща две почти абстрактни оранжеви риби, се различаваше от останалите банални клишета по стените и Фрида си помисли, че може би е принадлежала на Робърт Пуул. Книгите на лавиците, наредени по големина, а не по тематика, определено бяха по-интересни: три големи илюстровани тома по градинарство, дебела книга с меки корици, която приличаше на наръчник по строителство, „Север и Юг“ на Елизабет Гаскел, „Нашият общ приятел“ на Чарлз Дикенс, няколко книги на тема „фитнес“, ръководство по съдебна медицина. Фрида постоя замислена пред тях няколко минути.
След това отиде в кухнята. На плота имаше порцеланов чайник за запарване на чай и кафеварка; четири еднакви кафяви чаши за кафе, окачени на кукички; шест еднакви широки стъклени чаши и шест еднакви водни чаши, наредени на лавицата; шест бели чинии, шест бели купички, готварски ръкавици и малка кухненска кърпа, окачена отстрани на готварската печка. Тя я взе и отвори с нея шкафа с провизиите. Пакет брашно, пакет захар, пакет мюсли и още един с корнфлейкс, кутия пирожки с кайма, буркан с нес кафе, пакет английски сутрешен чай, бързоувиращ ориз. Хладилникът беше празен. Каквото е имало в него, очевидно е било взето от полицаите, след като са приключили огледа.