Дяволски устройства [bg]

— Богове! — изрече на глас тя. — Нима тази лигла трябва да съм аз?

Думите ѝ полетяха в празните и ехтящи помещения. След като заглъхнаха, Хестър чу стъпки и мъжът от будката надникна през вратата.

— Всичко наред ли е, госпожо? — попита той.

Хестър само кимна, защото беше прекалено гневна да отговори.

— Великолепна картина, а? — попита уредникът. Той беше приятелски настроен мъж на средна възраст, с няколко кичура пясъчноруса коса, внимателно сресани върху плешивото му теме. Той застана до Хестър и засия от гордост пред картината. — Вдъхновена е от финалната глава на „Хищническо злато“, в която Негово обожание се бие с Ловците от Аркангел.

— Кое е момичето? — попита Хестър.

— Не сте ли чели „Хищническо злато“? — попита изненадан уредникът. — Това е Хестър Шоу, авиаторката, която продава Анкъридж на Ловците. Тя изкупува греха си, бедното създание, като умира до Пенироял, съсечена от шефа на Ловците, мъж на име Пьотр Масгард.

Хестър бързо се обърна и се заизкачва по прашното метално стълбище към горния етаж на музея, като почти не виждаше витрините, покрай които минаваше. В главата ѝ препускаха объркани, ужасяващи мисли. Всичко свърши! Пенироял не просто знаеше какво е направила, а беше написал книга за това! Имаше картини! Дори да беше изопачил фактите, истината беше там, черно на бяло, на страниците на книгата му. Хестър Шоу беше продала Анкъридж на Ловците. Щом Том научеше…

Дали щеше да продължи да я обича, щом разбере каква е в действителност?

Хестър стигна върха на стълбището. Познатата миризма беше още по-силна тук и тя изведнъж си спомни какво представлява — смесица от авиаторско гориво и газ. Вдигна поглед.

Целият горен етаж представляваше едно-единствено помещение със стъклен покрив, а в центъра му, върху метални стълбове, беше разположен дирижабъл. Той беше стар и грозен и носеше името „Арктическо руло“, но Хестър познаваше много добре тази раздрънкана гондола и безброй пъти поправяните двигатели „Жьоне-Каро“. Беше живяла в тези тесни кабини цели две години и беше прелетяла над половината свят под този червен балон. Пред нея се намираше „Джени Ханивър“.

— Грозно старо корито, нали?

Хестър не усети кога уредникът я е последвал по стълбите, но човекът беше тук, стоеше зад нея и се усмихваше любезно.

— Хестър Шоу е завещала този дирижабъл на професор Пенироял в мига на смъртта си и той се е прибрал с него в Брайтън през полярни бури и ята от аеропирати.

До гондолата беше изграден дървен мост. Хестър слушаше с едно ухо уредника, когато се качи по стъпалата, надникна през прашните прозорци и си спомни истинската история на дирижабъла. Ето я каютата на кърмата с тясното легло, където спяха с Том. Ето го пилотското място, на което беше прекарала много дълги смени. Ето там, на продрания под на палубата, беше зачената Рен…