Дяволски устройства [bg]

Хестър вдиша дълбоко.

— Мирише ми на дирижабъл, който е готов да отлети…

— Да, така е, госпожо. Да не би да сте авиаторка?

Хестър го погледна стреснато и се зачуди дали мъжът не се е досетил коя е. Не, той просто се държеше приятелски.

— Да — отвърна тя и след като видя, че уредникът иска да научи още, добави: — Аз съм капитан Валънтайн от „Фрея“.

— Ах! — каза мъжът доволен и кимна отново към „Джени“. — Тя ще води групата от исторически летателни апарати утре, госпожице Валънтайн.

Хестър докосна хладната долна част на един от двигателите и си представи как той оживява. Беше започнала да се възстановява от шока. В крайна сметка Том знаеше, че Пенироял е лъжец. Защо би повярвал на нещо, което старият мошеник е казал за нея? Тя се усмихна с кривата си усмивка под воала.

— Битката ще бъде впечатляваща — увери я уредникът и ѝ се усмихна. — Ще има възстановка на едно от най-отчаяните приключения на професор Пенироял — битката между „Арктическо руло“ и няколко стари влекачи, преправени като пиратски дирижабли. Ще има истински ракети и всичко останало…

Хестър огледа голямото помещение.

— Как ще го изкарате оттук?

— Хм? — отвърна уредникът. — А, покривът се отваря. Отваря се нагоре като хангар. Кметът ще излети с дирижабъла.

Хестър кимна и провери на джобния си часовник колко е часът. Беше забравила за срещата си с Том и вече закъсняваше с двадесет минути. Върна се обратно долу, последвана от бързащия уредник. В магазина за сувенири си взе екземпляр от „Хищническо злато“ и му хвърли няколко монети за него.