Дългият път към дома [bg]

Гамаш и Жан Ги първи се върнаха в „Ла Мюз“.

Две от петте галерии в техния район вече бяха затворили, докато стигнат до тях, а едната бе галерия „Ганьон“.

Гамаш обожаваше творбите на Кларънс Ганьон и се бе зарадвал, че Клара му е възложила района на галерията, посветена на квебекския художник. Но когато застанаха пред нея, той можеше само да надникне през витрината, зад която така изкусително близо висяха прекрасните произведения.

Жан Ги бе заобиколил и бе похлопал на задната врата с надеждата, че уредникът или някой друг може все още да е вътре, но напразно. Здраво бе залостено.

А сега, докато седеше на верандата на „Ла Мюз“, Гамаш осъзна защо му е толкова спокойно тук.

Всъщност буквално се намираше в картина на Кларънс Ганьон, не много по-различна от онази, която бе видял на стената у майката на Питър. Късметлия бе Питър, че е израснал покрай творба на Ганьон. Макар да бе израснал и покрай горгона. Виж, с това не бе изкарал голям късмет.

Гамаш леко присви очи. Ако се махнеха хората, пейзажът щеше да е досущ като творенията на Ганьон, които старият майстор бе нарисувал в Бе Сен Пол преди повече от седемдесет години. Ярко боядисаните къщи покрай провинциалната улица. Полегатите покриви. Островърхите капандури. Стройните шпилове на църквите в далечината. Чарът на това старомодно и уютно местенце, което бе толкова квебекско.

Липсваше само товарен кон, който тегли каруца някъде на заден план, или деца, които си играят. Или сняг. В повечето картини на Ганьон имаше сняг. Но никак не навяваха хлад.

Гамаш се обади на Рен-Мари и й разказа как върви издирването.

— Ами другите три галерии? — поинтересува се тя.

— Две от тях бяха по-скоро ателиета за рамки, но ние все пак попитахме. Не познаваха Питър и не проявиха интерес към картината. В третата бяха изложени творби на съвременни художници от региона. Някои от тях бяха наистина чудесни.