Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 148
Перейти на страницу:

— Какво пък значи това?

— Не съм художник.

— И аз не съм следовател — съгласи се Клара, след като бе схванала какво иска да й каже Арман.

— Нямаш представа на какво може да се натъкнеш — увери я приятелят й.

— Така е. Но все пак трябва аз да водя издирването.

— И какво ще направиш, когато стигнем там? — поинтересува се Гамаш.

— Ще се опитам да разбера къде е отседнал Питър.

— А ако вече си е тръгнал?

— Защо се държиш с мен като с малко дете, Арман?

— Не, държа се с теб като с отговорен възрастен, захванал се с нещо, за което не е подготвен. Не е обучен. Аз не мога да рисувам. Ти не можеш да разследваш. Да, става дума за твоя живот. Но аз цял живот се занимавам с това. — Гамаш замълча за миг, а после се наведе толкова близо до Клара, че никой друг да не го чуе. — И съм страшно добър. Ще намеря Питър.

Докато крачеше по пътечката, Гамаш зърна Клара и Мирна, застанали до колата. Клара държеше платната на Питър, навити на руло, а Мирна бе взела карта.

— Ще ни изпращате ли? — попита Гамаш, но беше наясно, че не е така. Клара поклати глава и хвърли поглед към куфарите им, които вече чакаха в колата.

— Значи идвате с нас? — опита отново Гамаш.

— Не — отвърна Клара, — вие идвате с нас.

Художничката се усмихваше, но беше ясно, че не се шегува.

— Разбирам — кимна Арман.

— Хубаво. — Клара го погледна внимателно. — Не си правя майтап, Арман. Ще намеря Питър. Можете да дойдете, ако искате, но в такъв случай ще трябва да се съгласите аз да взимам окончателните решения. Не искам да го обръщаме на борба за надмощие.

— Повярвай ми, Клара, нямам никакви амбиции за надмощие. — Бившият детектив замълча и остана толкова неподвижен, че неволно Клара също застина. — Няма да нося никакви арт материали.

— Какво пък значи това?

— Не съм художник.

— И аз не съм следовател — съгласи се Клара, след като бе схванала какво иска да й каже Арман.

— Нямаш представа на какво може да се натъкнеш — увери я приятелят й.

— Така е. Но все пак трябва аз да водя издирването.

— И какво ще направиш, когато стигнем там? — поинтересува се Гамаш.

— Ще се опитам да разбера къде е отседнал Питър.

— А ако вече си е тръгнал?

— Защо се държиш с мен като с малко дете, Арман?

— Не, държа се с теб като с отговорен възрастен, захванал се с нещо, за което не е подготвен. Не е обучен. Аз не мога да рисувам. Ти не можеш да разследваш. Да, става дума за твоя живот. Но аз цял живот се занимавам с това. — Гамаш замълча за миг, а после се наведе толкова близо до Клара, че никой друг да не го чуе. — И съм страшно добър. Ще намеря Питър.

— Сигурна ли си, че е добра идея? — обърна се Мирна към Клара.

— Няма да имаме проблеми с него.

Художничката настъпи педала за газта и насочи автомобила към пътя, по който се излизаше от селото. Северния път.

— Гладен съм — обади се Жан Ги. — Пишка ми се.

Когато минаваха покрай пейката на билото на хълма, гравирана с надписа „Изненадан от радост“, Гамаш се извърна. Погледна назад.

И видя Рен-Мари, застанала по средата на улицата.

Отново се обърна напред, като се опита да се съсредоточи върху предстоящия път и да пренебрегне буцата в гърлото си.

Двайсет и втора глава

— И сега какво? — попита Жан Ги.

Отвътре му бе дошло да се обърне към Гамаш, но бившият му началник бе пренасочил въпроса към Клара.

Обиколили бяха всички места за настаняване в Бе Сен Пол. Всички пансиони. Всички хотели — от най-изпадналите до най-луксозните.

Нито следа от Питър.

Нещата още повече се влошаваха поради факта че Бе Сен Пол се намираше в разгара на летния туристически сезон, и скоро стана ясно, че освен проблема с издирването на Питър ще срещнат затруднения и при намирането на място, където самите те да пренощуват.

Клара се озърташе наляво-надясно, оглеждаше тълпите по главната улица в едната и в другата посока. Беше горещо, а тя започваше да се отчайва. Мислеше си, че ще пристигнат в Бе Сен Пол и ще се натъкнат на Питър, застанал на някой ъгъл. В очакване.

— Може ли да предложа нещо? — обади се Мирна, а Клара кимна с благодарност. — Според мен трябва да сменим тактиката. Да намерим място, където да поседнем и помислим.

Мирна зашари с поглед из претъпканите тераси на заведенията и веселите туристи, които похапваха, пийваха и се смееха. Ама че дразнещо!

— Стига сме мислили — възрази Клара. — Само това правехме дни наред, докато бяхме в Трите бора. Сега е време за действие.

— Мисленето е действие — намеси се Гамаш, който бе застанал на няколко крачки от жените. — Търчането насам-натам може и да ни накара да се чувстваме полезни, но не води до резултат. А на този етап загубата на време само може да навреди.

1 ... 70 71 72 73 74 75 76 77 78 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)