Дългият път към дома [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПРЕС
- ISBN: 9786191515158
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво пък значи това?
— Не съм художник.
— И аз не съм следовател — съгласи се Клара, след като бе схванала какво иска да й каже Арман.
— Нямаш представа на какво може да се натъкнеш — увери я приятелят й.
— Така е. Но все пак трябва аз да водя издирването.
— И какво ще направиш, когато стигнем там? — поинтересува се Гамаш.
— Ще се опитам да разбера къде е отседнал Питър.
— А ако вече си е тръгнал?
— Защо се държиш с мен като с малко дете, Арман?
— Не, държа се с теб като с отговорен възрастен, захванал се с нещо, за което не е подготвен. Не е обучен. Аз не мога да рисувам. Ти не можеш да разследваш. Да, става дума за твоя живот. Но аз цял живот се занимавам с това. — Гамаш замълча за миг, а после се наведе толкова близо до Клара, че никой друг да не го чуе. — И съм страшно добър. Ще намеря Питър.
Докато крачеше по пътечката, Гамаш зърна Клара и Мирна, застанали до колата. Клара държеше платната на Питър, навити на руло, а Мирна бе взела карта.
— Ще ни изпращате ли? — попита Гамаш, но беше наясно, че не е така. Клара поклати глава и хвърли поглед към куфарите им, които вече чакаха в колата.
— Значи идвате с нас? — опита отново Гамаш.
— Не — отвърна Клара, — вие идвате с нас.
Художничката се усмихваше, но беше ясно, че не се шегува.
— Разбирам — кимна Арман.
— Хубаво. — Клара го погледна внимателно. — Не си правя майтап, Арман. Ще намеря Питър. Можете да дойдете, ако искате, но в такъв случай ще трябва да се съгласите аз да взимам окончателните решения. Не искам да го обръщаме на борба за надмощие.
— Повярвай ми, Клара, нямам никакви амбиции за надмощие. — Бившият детектив замълча и остана толкова неподвижен, че неволно Клара също застина. — Няма да нося никакви арт материали.
— Какво пък значи това?
— Не съм художник.
— И аз не съм следовател — съгласи се Клара, след като бе схванала какво иска да й каже Арман.
— Нямаш представа на какво може да се натъкнеш — увери я приятелят й.
— Така е. Но все пак трябва аз да водя издирването.
— И какво ще направиш, когато стигнем там? — поинтересува се Гамаш.
— Ще се опитам да разбера къде е отседнал Питър.
— А ако вече си е тръгнал?
— Защо се държиш с мен като с малко дете, Арман?
— Не, държа се с теб като с отговорен възрастен, захванал се с нещо, за което не е подготвен. Не е обучен. Аз не мога да рисувам. Ти не можеш да разследваш. Да, става дума за твоя живот. Но аз цял живот се занимавам с това. — Гамаш замълча за миг, а после се наведе толкова близо до Клара, че никой друг да не го чуе. — И съм страшно добър. Ще намеря Питър.
— Сигурна ли си, че е добра идея? — обърна се Мирна към Клара.
— Няма да имаме проблеми с него.
Художничката настъпи педала за газта и насочи автомобила към пътя, по който се излизаше от селото. Северния път.
— Гладен съм — обади се Жан Ги. — Пишка ми се.
Когато минаваха покрай пейката на билото на хълма, гравирана с надписа „Изненадан от радост“, Гамаш се извърна. Погледна назад.
И видя Рен-Мари, застанала по средата на улицата.
Отново се обърна напред, като се опита да се съсредоточи върху предстоящия път и да пренебрегне буцата в гърлото си.
Двайсет и втора глава
— И сега какво? — попита Жан Ги.
Отвътре му бе дошло да се обърне към Гамаш, но бившият му началник бе пренасочил въпроса към Клара.
Обиколили бяха всички места за настаняване в Бе Сен Пол. Всички пансиони. Всички хотели — от най-изпадналите до най-луксозните.
Нито следа от Питър.
Нещата още повече се влошаваха поради факта че Бе Сен Пол се намираше в разгара на летния туристически сезон, и скоро стана ясно, че освен проблема с издирването на Питър ще срещнат затруднения и при намирането на място, където самите те да пренощуват.
Клара се озърташе наляво-надясно, оглеждаше тълпите по главната улица в едната и в другата посока. Беше горещо, а тя започваше да се отчайва. Мислеше си, че ще пристигнат в Бе Сен Пол и ще се натъкнат на Питър, застанал на някой ъгъл. В очакване.
— Може ли да предложа нещо? — обади се Мирна, а Клара кимна с благодарност. — Според мен трябва да сменим тактиката. Да намерим място, където да поседнем и помислим.
Мирна зашари с поглед из претъпканите тераси на заведенията и веселите туристи, които похапваха, пийваха и се смееха. Ама че дразнещо!
— Стига сме мислили — възрази Клара. — Само това правехме дни наред, докато бяхме в Трите бора. Сега е време за действие.
— Мисленето е действие — намеси се Гамаш, който бе застанал на няколко крачки от жените. — Търчането насам-натам може и да ни накара да се чувстваме полезни, но не води до резултат. А на този етап загубата на време само може да навреди.