Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 148
Перейти на страницу:

Но колкото повече разбираха за Питър в настоящия момент, толкова по-силно ставаше желанието й да се срещне с този човек. Да го опознае. И да му даде възможност той да се срещне с нея — за пръв път.

Клара осъзна, че се влюбва. Винаги бе обичала Питър, но сега бе по-различно. Беше някак по-дълбоко.

— Няма значение дали ние вярваме — обади се Мирна и отиде при останалите, за да погледа картината заедно с тях. — Важното е какво е видял Питър и доколко е повярвал в него.

Всички преместиха поглед от творбите върху масата към платната на стената.

Едно от тях вече бе съвсем ясно. Вълните от червени устни. Изкривени. Стенещи. Въздишащи.

Обърнали бяха и другите две картини, но те все още не бърчиха да разкрият тайните си.

— Дали да не отидем в Дъмфрийс? — попита Клара. — Да видим със собствените си очи? Да поговорим с онзи Алфонс?

— Non — отвърна Арман. — Каквото и да се е случило там, то вече е в миналото. Питър и времето са продължили своя път напред. Отиваме там.

Гамаш посочи реката от въздишки.

Познаваше добре това място. Намираше се в Квебек, но не му принадлежеше. Неповторима местност без аналог по света, и изникнала преди стотици милиони години вследствие на катастрофа. Космическа катастрофа.

* * *

Гамаш, Жан Ги и Рен-Мари стояха пред огромната карта на Квебек, окачена на стената във всекидневната.

Бовоар се запита колко ли пъти бяха стояли пред същата тази карта, когато се намираше в дома на семейство Гамаш в Монреал, и бяха планирали най-удачния маршрут до някое местопрестъпление? Някой труп. Някое убийство.

Надяваше се, че не това ще открият в края на предстоящото си пътешествие.

Но мълчанието на Питър бе злокобно и колкото по-скоро успееха да стигнат там, толкова по-добре. Поне вече знаеха къде с това „там“.

Бившият шеф на Бовоар очерта с пръст линия от Трите бора, близо до границата с Върмонт, нагоре по автомагистрала 20. Към град Квебек, през моста, по околовръстния път и после още нагоре.

Нагоре, нагоре, по северния бряг на река Сейнт Лорънс. В североизточна посока.

До крайната точка в района на Шарлевоа.

— Това ли е най-добрият маршрут?

Докато двамата мъже обсъждаха възможностите, Рен-Мари се взираше в точката на картата. Колко ли пъти бе стояла пред същата тази карта, вперила поглед в някоя точка? Представяла си бе Арман там. С всички сили си бе пожелавала да е в безопасност и да се завърне у дома.

Тази точка си имаше име. Бе Сен Пол.

Свети Павел. Още един, който бе срещнал нещо невероятно по пътя си. И животът му се бе преобърнал.

— На път сме за Дамаск — усмихна се Арман. — Или по-скоро за Шарлевоа.

Районът бе толкова красив и неповторим, че бе привличал посетители векове наред. Поне един американски президент бе избрал това място за лятната си резиденция. Но Шарлевоа бе притегателна точка най-вече за художниците — от Квебек и от цяла Канада. От целия свят.

А сега бе привлякъл и Питър Мороу.

* * *

— Колко дълго ще отсъствате? — попита Рен-Мари няколко минути по-късно, докато помагаше на Арман да си събере багажа.

Съпругът й застина, стиснал в ръка няколко чорапа.

— Трудно е да се каже. Ще отнеме почти един ден да стигнем до Шарлевоа, а после ще трябва да разберем къде е отседнал Питър.

— Ако все още е там — отбеляза Рен-Мари и сложи няколко ризи в куфара. След като се позамисли, добави още една.

Гамаш погледна през прозореца на дневната и забеляза как Жан Ги качва два куфара във волвото. Озадачен от видяното, пъхна малката книжка в джоба на чантата и излезе навън заедно с жена си.

Докато крачеше по пътечката, Гамаш зърна Клара и Мирна, застанали до колата. Клара държеше платната на Питър, навити на руло, а Мирна бе взела карта.

— Ще ни изпращате ли? — попита Гамаш, но беше наясно, че не е така. Клара поклати глава и хвърли поглед към куфарите им, които вече чакаха в колата.

— Значи идвате с нас? — опита отново Гамаш.

— Не — отвърна Клара, — вие идвате с нас.

Художничката се усмихваше, но беше ясно, че не се шегува.

— Разбирам — кимна Арман.

— Хубаво. — Клара го погледна внимателно. — Не си правя майтап, Арман. Ще намеря Питър. Можете да дойдете, ако искате, но в такъв случай ще трябва да се съгласите аз да взимам окончателните решения. Не искам да го обръщаме на борба за надмощие.

— Повярвай ми, Клара, нямам никакви амбиции за надмощие. — Бившият детектив замълча и остана толкова неподвижен, че неволно Клара също застина. — Няма да нося никакви арт материали.

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)