Дългият път към дома [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПРЕС
- ISBN: 9786191515158
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:
Но колкото повече разбираха за Питър в настоящия момент, толкова по-силно ставаше желанието й да се срещне с този човек. Да го опознае. И да му даде възможност той да се срещне с нея — за пръв път.
Клара осъзна, че се влюбва. Винаги бе обичала Питър, но сега бе по-различно. Беше някак по-дълбоко.
— Няма значение дали ние вярваме — обади се Мирна и отиде при останалите, за да погледа картината заедно с тях. — Важното е какво е видял Питър и доколко е повярвал в него.
Всички преместиха поглед от творбите върху масата към платната на стената.
Едно от тях вече бе съвсем ясно. Вълните от червени устни. Изкривени. Стенещи. Въздишащи.
Обърнали бяха и другите две картини, но те все още не бърчиха да разкрият тайните си.
— Дали да не отидем в Дъмфрийс? — попита Клара. — Да видим със собствените си очи? Да поговорим с онзи Алфонс?
— Non — отвърна Арман. — Каквото и да се е случило там, то вече е в миналото. Питър и времето са продължили своя път напред. Отиваме там.
Гамаш посочи реката от въздишки.
Познаваше добре това място. Намираше се в Квебек, но не му принадлежеше. Неповторима местност без аналог по света, и изникнала преди стотици милиони години вследствие на катастрофа. Космическа катастрофа.
Гамаш, Жан Ги и Рен-Мари стояха пред огромната карта на Квебек, окачена на стената във всекидневната.
Бовоар се запита колко ли пъти бяха стояли пред същата тази карта, когато се намираше в дома на семейство Гамаш в Монреал, и бяха планирали най-удачния маршрут до някое местопрестъпление? Някой труп. Някое убийство.
Надяваше се, че не това ще открият в края на предстоящото си пътешествие.
Но мълчанието на Питър бе злокобно и колкото по-скоро успееха да стигнат там, толкова по-добре. Поне вече знаеха къде с това „там“.
Бившият шеф на Бовоар очерта с пръст линия от Трите бора, близо до границата с Върмонт, нагоре по автомагистрала 20. Към град Квебек, през моста, по околовръстния път и после още нагоре.
Нагоре, нагоре, по северния бряг на река Сейнт Лорънс. В североизточна посока.
До крайната точка в района на Шарлевоа.
— Това ли е най-добрият маршрут?
Докато двамата мъже обсъждаха възможностите, Рен-Мари се взираше в точката на картата. Колко ли пъти бе стояла пред същата тази карта, вперила поглед в някоя точка? Представяла си бе Арман там. С всички сили си бе пожелавала да е в безопасност и да се завърне у дома.
Тази точка си имаше име. Бе Сен Пол.
Свети Павел. Още един, който бе срещнал нещо невероятно по пътя си. И животът му се бе преобърнал.
— На път сме за Дамаск — усмихна се Арман. — Или по-скоро за Шарлевоа.
Районът бе толкова красив и неповторим, че бе привличал посетители векове наред. Поне един американски президент бе избрал това място за лятната си резиденция. Но Шарлевоа бе притегателна точка най-вече за художниците — от Квебек и от цяла Канада. От целия свят.
А сега бе привлякъл и Питър Мороу.
— Колко дълго ще отсъствате? — попита Рен-Мари няколко минути по-късно, докато помагаше на Арман да си събере багажа.
Съпругът й застина, стиснал в ръка няколко чорапа.
— Трудно е да се каже. Ще отнеме почти един ден да стигнем до Шарлевоа, а после ще трябва да разберем къде е отседнал Питър.
— Ако все още е там — отбеляза Рен-Мари и сложи няколко ризи в куфара. След като се позамисли, добави още една.
Гамаш погледна през прозореца на дневната и забеляза как Жан Ги качва два куфара във волвото. Озадачен от видяното, пъхна малката книжка в джоба на чантата и излезе навън заедно с жена си.
Докато крачеше по пътечката, Гамаш зърна Клара и Мирна, застанали до колата. Клара държеше платната на Питър, навити на руло, а Мирна бе взела карта.
— Ще ни изпращате ли? — попита Гамаш, но беше наясно, че не е така. Клара поклати глава и хвърли поглед към куфарите им, които вече чакаха в колата.
— Значи идвате с нас? — опита отново Гамаш.
— Не — отвърна Клара, — вие идвате с нас.
Художничката се усмихваше, но беше ясно, че не се шегува.
— Разбирам — кимна Арман.
— Хубаво. — Клара го погледна внимателно. — Не си правя майтап, Арман. Ще намеря Питър. Можете да дойдете, ако искате, но в такъв случай ще трябва да се съгласите аз да взимам окончателните решения. Не искам да го обръщаме на борба за надмощие.
— Повярвай ми, Клара, нямам никакви амбиции за надмощие. — Бившият детектив замълча и остана толкова неподвижен, че неволно Клара също застина. — Няма да нося никакви арт материали.