Дългият път към дома [bg]

— Ще зададем различен въпрос. — Бовоар видимо губеше търпение. — Насам.

Преведе спътниците си под малък свод и внезапно пред тях се разкри гледката, която до този момент бе загатната в пролуките между сградите. Сякаш за кратко бяха зървали само части от огромно създание — опашката, носа или зъбите.

А сега то се простираше пред тях в цялото си великолепие.

Река Сейнт Лорънс. Внушителна, дива и вечна. Река, за която са се водили битки, писани са поеми и е композирана музика. Ширнала се бе пред погледите им чак до безкрая.

— Къде е тоалетната? — обърна се Бовоар към един сервитьор, който тъкмо бе излязъл на закътаната тераса. Без да дочака отговора му, Жан Ги изчезна през вратата, която водеше към вътрешността на заведението.

Само една от масите в малкия, застлан с камъни двор бе заета. Двама местни пиеха бира, пушеха смрадливи цигари „Житан“ и играеха на табла. Изгледаха новодошлите без особен интерес и продължиха играта си.

Клара избра маса точно до дървения парапет. От другата страна се спускаше отвесна скала. И нищо не закриваше гледката към залива на Бе Сен Пол.

Поръчаха студен чай и царевичен чипс.

Клара сведе поглед към хартиената подложка върху масата. Както в много други ресторанти и заведения из Квебек, и на тази бе нарисувана схематична карта на града, която илюстрираше историята, забележителностите и някои търговски обекти. Хотели, ресторанти, галерии и бутици, които бяха платили, за да присъстват на туристическата карта.

Питър бе идвал тук. Може би не точно на тази тераса, но в този квартал.

— Бях забравила, че „Цирк дю Солей“ е основан в Бе Сен Пол — рече Мирна, докато четеше от своята подложка. — Има такива места.

— Какви места? — попита Жан Ги, който тъкмо се бе върнал от тоалетната.

— Горещи точки — отвърна Мирна. — Средища на творчеството. Трите бора е едно такова място. Явно и Шарлевоа.

— Виждам, че в края на XVIII век тук е върлувала епидемии от сифилис — отбеляза Бовоар, който също се бе зачел в подложката. — Наричали я „Злото от Бе Сен Пол“. Гореща точки, няма що.

Младият мъж посегна и си взе чипс.

— Откъде знаеш за тази тераса? — поинтересува се Клара.

— Това ми е суперсилата.

— Жан Ги Бовоар — рече Гамаш. — Момчето чудо.

— Мислят ни за верните им помощници — прошепна Бовоар на Мирна.

— Ах, как искам да те метна на кушетката! — отвърна бивши «та психоложка.

— Нареди се на опашката, сестро.

Мирна се засмя.

— Имам свръхестествена способност да намирам тоалетни заяви Бовоар.

— Струва ми се много ограничена тази суперсила — рече Мирна.

— Добре де, ако имаш много спешна нужда, каква суперсили би предпочела да имаш? Да можеш да летиш? Да ставаш невидима? Или способността да намираш тоалетна?