Измамна светлина [bg]

— Пристигнах рано. Първият човек, когото видях, беше онзи мъж, за когото се бях изказал обидно.

— Габри.

— Точно така. Осъзнах, че му дължа извинение. Затова първо поисках прошка от него. Истински празник на разкаянието.

Гамаш отново се усмихна. Галеристът най-сетне изглеждаше искрен. Детективът можеше да провери достоверността на разказа му. Всъщност бе толкова лесно да го стори, че според Гамаш Фортен нямаше причина да лъже. Беше се появил неканен на вернисажа, за да се извини.

— После отидохте при Клара. Какво ви каза?

— Всъщност тя дойде при мен. Предполагам, че ме е чула да се извинявам на Габри. Заговорихме се, признах й колко съжалявам. Поздравих я за великолепната изложба. Казах й, че ми се ще да беше в галерия "Фортен", но все пак стои в пъти по-добре в музея. Клара се държа много мило.

Гамаш долови облекчение и дори изненада в гласа на галериста.

— Покани ме на празненството в Трите бора същата вечер. Всъщност имах планове за вечеря, но не можах да й откажа.

Затова излязох от музея за малко, отмених уговорката с приятелите си и отидох на барбекюто в селото.

— Колко време прекарахте там?

— Честно? Не много дълго. Отне ми доста време да стигна с колата и да се върна. Поговорих с някои колеги, отпратих няколко посредствени художници…

Гамаш се запита дали сред тях са били Норман и Полет и си отговори, че навярно да.

— Побъбрих си с Клара и Питър, за да знаят, че съм уважил партито. После си тръгнах.

— Разговаряхте ли с Андре Кастонге или Франсоа Мароа?

— И с двамата. Ако търсите Кастонге, неговата галерия е малко по-надолу по същата улица.

— Вече го разпитах. Все още е в Трите бора, както и мосю Мароа.

— Така ли? — изненада се Фортен. — Странно, защо ли?

Детективът бръкна в джоба си и потърси монетата. Извади запечатано найлоново пликче, показа го на събеседника си и попита:

— Познато ли ви е?

— Сребърен долар?

— Моля, погледнете по-внимателно.

— Може ли? — Мъжът посегна и детективът му подаде пликчето. — Леко е. — Погледна от едната страна, после обърна от другата и върна торбичката на Гамаш. — Съжалявам, но нямам представа какво е това.

Вгледа се внимателно в главния инспектор.

— Мисля, че проявих търпение — заяви Фортен. — Може ли вече да ми кажете защо сте тук?

— Познавате ли жена на име Лилиан Дайсън?

Домакинът се замисли за миг, сетне поклати глава.

— Трябва ли? Художничка ли е?

— Имам нейна снимка. Ако нямате нищо против, бихте ли я погледнали?

— Разбира се.

Фортен протегна ръка, вперил озадачено очи в Гамаш, после ги сведе към снимката. Смръщи вежди.

— Изглежда ми…

Гамаш не довърши изречението на събеседника си. Дали щеше да каже "позната"? "Мъртва"?

— Заспала. Спи ли?

— Познавате ли я?

— Може би съм я виждал на няколко вернисажа, но се срещам с толкова много хора.

— Видяхте ли я на изложбата на Клара?