Златният бряг [bg]

— Закон ли? — възкликна мистър Белароса, като че ли бях употребил някоя мръсна дума. — По дяволите закона. Съседи сме, за бога. Правете, каквото сте намислили. Ще подпиша това нещо.

— Благодаря.

— Гледам чертежите, които сте ми изпратили, мистър Сатър. Имате нужда някой да построи това ли?

— Не, изпратих ви чертежите, защото по за… правилата изискват да ви покажа проекта…

— Така ли? И защо? Ей това нещо е от тухли и камък. Мога да ви помогна за него.

— Всъщност… ние искаме да преместим вече построена конюшня.

— Така ли? Онази, която видях миналата седмица, когато бях при вас? Т.е. тази, в която са сега конете?

— Да.

— И ще преместите цялото това шибано нещо?

— Не, само част от него. По чертежите се вижда, че…

— Защо? Може да си построите нова за по-малко.

— Прав сте. Изчакайте минутка.

Закрих слушалката с ръка и се обърнах към Сюзън:

— Франк казва, че ако си построим нова конюшня, ще ни излезе по-евтино, и остави, по дяволите, този картоф.

— Внимавай с езика, Джон — каза тя и напъха последния картоф в устата си.

Отново заговорих по телефона:

— Конюшните, които видяхте, мистър Белароса, имат известна историческа и архитектурна стойност — поясних аз, като се чудех защо ли въобще му обяснявам всичко това и леко се раздразних от факта, че бе успял да ме въвлече в този разговор.

— И така — попита Белароса, — намерили ли сте кой да ви премести конюшните или не сте?

— В действителност още не сме. Но тук има някои добри реставраторски фирми.

— Така ли? Чуйте, при мен работят около стотина олизника, които се опитват да стегнат това място. Ща ви изпратя шефа им в събота сутринта.

— Много мило от ваша страна, но…

— Ей, няма проблеми. Те са добри момчета. Майстори от стария свят. В тази страна такива не се намират. Тук всеки иска да носи костюм. Искате да преместите тухлена конюшня? Няма проблеми. Тези момчета ще преместят и Сикстинската капела, ако папата им разреши.

— Да, но…

— Ей, мистър Сатър, тези жабари са родени в цимент. И така са се научили да ходят — тикайки ръчни колички. Ясно ли ви е? Шефът им се казва Доминик. Говори английски. Лично ви гарантирам за работата му. Тези момчета не си играят. За цената ще се разберем. В събота сутринта. Какво ще кажете за девет?

— Ами… добре, но…

— Радвам се, че мога да ви помогна. Остава само да подпиша това, нали?

— Да.

— Довършете вечерята си и не се притеснявайте за това. Смятайте работата свършена.

— Благодаря.

— Няма защо.

Оставих телефона на мястото му и се върнах на масата:

— Няма проблеми.

— Добре.

— Остана ли нещо за ядене?

— Не.

Сюзън ми наля малко вино.