Рейн-сан: Сеч [bg]

— Дозо, окякусама, дозо.

През стъклото забелязах, че часовият намръщено ме зяпа. Усещаше, че нещо не е наред, бях сигурен — беше виждал това лице на друго място или в друга обстановка и не можеше да се сети къде. Още се колебаеше, но несъмнено щеше да реагира и това можеше да се случи всеки момент.

Моментално разбрах, че план „А“ — незабелязано да мина край него — се е провалил. По тялото ми се разля топлина от прилива на адреналин, сърцето ми превключи на висока предавка и осъзнах, че е време за план „Б“.

Прехвърлих куфарчето в лявата си ръка и с дясната откъснах лоста, залепен под дъното му. Пуснах куфарчето, метнах се надясно покрай вратата към часовия и като захвърлих самоличността на кроткия чиновник в полза на боеца, силно замахнах назад с лоста, сякаш се готвех за форхенд. Часовият зяпна и понечи да се приведе настрани, като вдигна ръце, за да защити главата си. Всичко това се случваше като на забавен кадър в промененото ми от адреналина зрение.

Бях предвидил инстинктивното му отскачане и с лекота го компенсирах, като се наведох напред, за да увелича обсега на лоста. По–тежкият заради пръстена преден край изсвистя и залепи дясната му длан отстрани на лицето му. Той се олюля от силата на удара и аз пристъпих напред, като оставих лоста да продължи край него по траекторията си, после с бекхенд го забих от другата страна на главата му. Твърдостта се оттече от тялото му и мъжът се свлече на колене, отпускайки ръцете си надолу. Отново замахнах с лоста, този път към темето му, и му строших черепа.

Светкавично се завъртях към входа. Широко зяпнал от смайване и ужас, портиерът стискаше дръжката на бравата с двете си ръце и се опитваше да затвори вратата. Хванах я за ръба и свръхзареден с адреналин, рязко я дръпнах. Тя прелетя покрай мен, блъсна се в бетонната стена и наоколо се посипа разбито стъкло.

Мършавият се обърна кръгом и побягна. Портиерът уплашено заотстъпва и умолително вдигна ръце. Взех куфарчето си и влязох вътре.

Иззад рецепцията се измъкваше трети мъж, но се вцепени, след като зърна лицето ми и видя какво се е случило навън. Хвърлих се към него, като по пътя отново пуснах куфарчето, сграбчих го за гърлото с лявата си ръка, вдигнах вече окървавения лост и тръшнах рецепциониста в стената зад него.

— Руснакът — изръмжах на японски аз. — Олег. В коя стая е?

Мъжът безполезно вдигна длани към гърлото си и ужасено се озърна към лоста, от който капеше кръв.

— Д–дванайсет — заекна той.

— Ако ме лъжеш, ще се върна за теб — обещах му аз, като още по–силно стиснах гърлото му и се вторачих в очите му.

Рецепционистът отчаяно заклати глава.

— Дванайсет. Кълна се.

— Къде е това?

— На горния етаж. В дъното на коридора.

Пуснах го, вдигнах куфарчето и се затичах нагоре по стълбището, като взимах по три стъпала наведнъж. Подминах пет–шест затворени врати, всички номерирани. Не бях имал намерение да разбивам входната врата — свръхреакция, предизвикана от страха и адреналина — но шумът явно не беше смутил никого на втория етаж, поне не дотам, че да излязат да проверят какво става.