Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сянката на чинара [bg]
Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на чинара [bg]

Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуван преди 25 години, „Време да убиваш“ е един от най-известните романи в съвременната американска литература. Сега, в „Сянката на чинара“, Джон Гришам отново ни води в съдебната зала на Клантън, щата Мисисипи. Джейк Бриганс пак е въвлечен в ожесточен процес, който ще накара жителите на окръг Форд да се изправят пред собствените си расови предразсъдъци. Сет Хъбард умира от рак. Той е бял, богат, самотен и не вярва на никого. Преди да се обеси на стария чинар близо до дома си, Сет написва собственоръчно последното си завещание. Лишава децата и внуците си от наследство, оставя почти всичко — всъщност повече от двайсет милиона — на чернокожата си прислужница и така създава съдебен конфликт, който може да бъде сравнен единствено с процеса за убийство, воден от Джейк преди три години. Защо? Каква мрачна тайна се крие зад това привидно ирационално решение?
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 224
Перейти на страницу:

Джейк разговаря дълго с един адвокат от Мемфис, с когото го свърза техен общ познат. Въпросният колега от години воюваше със Систрънк и изобщо не му беше почитател, но се възхищаваше на успехите му, макар и неохотно. Стратегията на Систрънк беше да взриви случая, да го превърне в расова война, да нападне всеки свързан с него бял човек, включително съдията, и да се пазари за избора на съдебните заседатели, докато не вкара достатъчно чернокожи сред тях. Беше безочлив, шумен, безстрашен, умен и умееше да се държи заплашително както в съда, така и извън него. Ако се налагаше, можеше да пусне чара си пред съдебните заседатели. В съдебните процеси на Систрънк винаги имаше случайни жертви, а той не даваше и пет пари кой ще пострада. Да се съдиш с него беше толкова неприятно, че евентуалните ответници бързо се споразумяваха.

Тази тактика може и да вършеше работа в заредената с расизъм обстановка във федералния съд в Мемфис, но не и в окръг Форд, не и пред съдия Рубън Атли. Джейк беше чел и препрочитал подадените от Систрънк искания и колкото повече четеше, толкова по-категорично се убеждаваше, че великият адвокат причинява непоправима вреда на Лети Ланг. Показа копия от документите на Лушън и на Хари Рекс и двамата се съгласиха с него. Стратегията беше глупава и със сигурност щеше да доведе до нежелани резултати и да се провали.

След като се занимава със случая само две седмици, Джейк беше готов да се оттегли, ако Систрънк останеше в играта. Подаде искане за отхвърляне на исканията на Систрънк и Бъкли на основание, че те не могат да пледират в съда. Той беше адвокатът на защитниците на завещанието, не те. Разчиташе на съдия Атли да ги постави на място, а иначе той с радост щеше да се прибере у дома.

Ръсел Амбърг беше освободен и изчезна от уравнението. Мястото му зае почитаемият Куинс Лънди, адвокат пред пенсия от Смитфийлд, стар приятел на съдия Атли. Лънди беше избрал спокойната кариера на данъчен консултант и по този начин бе избегнал кошмара на съдебните процеси. В качеството си на заместник-изпълнител, или управител на завещанието, каквато беше официалната му позиция, от него се очакваше да изпълнява задачите си, без да се съобразява особено с оспорването. Работата му беше да събере активите на господин Хъбард, да ги оцени, да ги защити и да ги докладва пред съда. Той транспортира архива от компанията за дървен материал „Беринг“ в кантората на Джейк в Клантън и го разположи в стая на долния етаж, до малката библиотека. Всеки ден предприемаше едночасовото пътуване и пристигаше точно в десет сутринта. За щастие, с Рокси си допаднаха и нямаше никакви драми.

Драми обаче назряваха на друго място в кантората. Лушън беше добил навика да се отбива всеки ден, да си вре носа в делата на Хъбард, да рови в библиотеката, да нахълтва в кабинета на Джейк с мнения и съвети и да тормози Рокси, която не можеше да го понася. Лушън и Куинс имаха общи приятели и не след дълго започнаха да изпиват кани с кафе и да си разказват истории за колоритни съдии, починали преди десетилетия. Джейк седеше горе на затворена врата. Долу се вършеше съвсем малко работа.

Освен това за пръв път от години виждаха Лушън да се мотае в и около съда. Унижението заради изключването му от адвокатската колегия беше отшумяло. Той продължаваше да се чувства като парий, но беше жива легенда, макар и по неподходящите причини, затова хората охотно го поздравяваха. Къде се губиш? Какво правиш напоследък? Често го виждаха да рови из стари нотариални актове в поземления регистър като детектив, който търси следи.

Беше краят на октомври. Карла и Джейк се събудиха в пет часа във вторник сутринта. Бързо си взеха душ, облякоха се, сбогуваха се с майката на Джейк, която щеше да гледа детето и спеше на канапето, и отпътуваха със сааба. В Оксфорд се отбиха в заведение за бързо хранене и си купиха кафе и кифлички. На един час път западно от Оксфорд възвишенията плавно се разляха в речната делта. Носеха се по шосета през побелели от късния памук ниви. Подобните на грамадни насекоми машини пълзяха през полето и поглъщаха по четири реда едновременно, а бели ремаркета чакаха да поемат набрания памук. Стара табела гласеше „Парчман, 5 мили направо“ и не след дълго пред погледа им изникна затворът.

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)