Игри за милиарди [bg]

— Всички би трябвало да имаме такова щастие.

— И както всички новобогаташи бързо започнал да демонстрира състоянието си. Купил си голяма къща в Хамптънс и още по-голяма яхта, флотилия мерцедеси и всички придобивки на мечтания богат живот. — Чарлс млъкна за момент и се засмя. — Два месеца по-късно спукал кръвоносен съд и умрял.

— Бог дава, бог взема — не се стърпя Морган.

— Но не се грижи за глупаци и идиоти. Горката Едит не разбирала нищо от пари. С всичко се занимавал мъжът й. Обичал да контролира положението — държал я на къса каишка, отпускал й мизерен бюджет и следял как харчи всеки цент. И сега, след като съпругът й умрял, тя останала с триста милиона, без да има понятие какво да прави с тях. Тогава се появил Джак. Усмихнат, уверен. Казал й да не се безпокои и че той ще се погрижи за всичко. Едит, естествено, била запленена от чара му и му предала цялото си състояние.

— Значи Уорбингър?

Чарлс потвърди и продължи от там, докъдето беше стигнал.

— Джак направил обичайното в такива случаи — създал попечителски фонд. Той следял инвестициите и сумите, които получавала всеки месец. Триста хиляди, с които можела да прави каквото си поиска. Оказало се обаче, че горката Едит страда от Паркинсон и болестта напредва бързо. Скоро всичките й сметки и финансови отговорности били прехвърлени с пълномощно на Джак.

— Дала му е ключа към царството.

— Точно така, Морган. Не е имало адвокат, изпълнител на завещание, скептичен съпруг или алчни деца, които да надничат зад рамото му. — Чарлс мълча доста дълго. — Само Джак.

— Колко е взел? — попита Морган.

— Неправилен въпрос — отговори Чарлс и се засмя.

— А кой е правилният?

Пишеше колкото може по-бързо. Записваше преди всичко имената и датите. За събитията разчиташе на паметта си.

— Морган, трябва да си даваш сметка, че фирмите като „Примо“ имат системи за контрол и безмилостно следене. Съдружниците получават огромни чекове, но служителите нерядко подливат вода. Изкушенията са невероятни и фирмата го е знаела. Да вземем Джак. По онова време той получавал по двеста бона годишно, но в Манхатън това са трохи. Същевременно управлявал инвестициите на няколко клиенти, всеки от които разполагал със стотици милиони. Отивал с колата си до разкошните им къщи в Хамптънс и Гринич, играел голф с отвратително разглезените им деца, гледал със завист играчките им, после се връщал в града в стария си скапан едностаен апартамент.