Врагове по неволя [bg]

— Познай коя е жена му — каза Имелда.

— Някое момиче, което си пада по садо-мазо изпълнения. През уикендите изпращат децата при баба и дядо, за да могат да се връзват взаимно и да се пребиват на спокойствие.

— Сестрата на Чой.

— Будалкаш ме, нали?

Всъщност това беше глупав въпрос, защото една от най-характерните черти на Имелда е фактът, че никога не се будалка. Чувал съм я да се опитва да разкаже виц, но никога не улучва точния момент за развръзката. Тя е от онзи тип хора, които са смешни само тогава, когато не искат. Предполагам, че можете да я наречете „натурален комик“. Аз съм друга работа — по един плосък майтап в минута.

— Бейлс е следовател номер едно в Сеул. Ако някое дело се закучи, викат него да го оправи. Разкрил е повече случаи, отколкото души е спасил Христос.

— А ние вече знаем как го прави, нали така?

— Пребива ги до смърт и никога не го хващат.

Малко преди да излезем от офиса, Катрин вече беше позвънила на Бързия Еди и беше уредила да се срещнем пред гарнизонния арест. Разполагахме само с два дни и тя не си губеше времето.

Тъй като и двамата свидетели бяха военни, изглеждаше очевидно и аз да присъствам. Решихме да вземем и Имелда, официално като наш стенограф, но всъщност защото беше старши сержант и юридически сътрудник и би могла да улови нещо, което ние пропускаме. В армията е така. Между редовия състав съществуват всякакви видове скрита комуникация, която офицерите и цивилните не могат да засекат.

Двайсет минути по-късно влязохме в сградата на ареста. Висок и мършав лейтенант ни посрещна на вратата и лениво ни съпроводи до стаята за разпити. Еди вече беше там, седнал до ниско, късо подстригано и кльощаво момче, което изглеждаше изплашено до смърт. Русата му коса беше чуплива, лицето — изпито и костеливо, изпъстрено с остатъците от младежки пъпки, а на него се открояваха големи, кръгли и изплашени сини очи. Разпознах лицето му по снимката. На живо изглеждаше още по-женствен.

— Добро утро, Еди — рече Катрин с недвусмислено заплашителна усмивка.

— Седнете — каза Еди, без да се опитва да използва прословутия си чар пред Катрин или мен.

Еди е умно момче. Не си хаби напразно мунициите. Катрин веднага протегна ръка през масата към Джаксън:

— Здравей, Евърет, аз съм Катрин Карлсън, адвокат на Томас Уайтхол.

Дари го с ослепителна усмивка, а тя е красива жена, нищо, че Джаксън беше хомосексуалист — винаги е приятно да видиш усмивка на красиво женско лице. Дори аз я бях зяпнал. Но пък аз съм хетеросексуален. Тя обаче не беше, което само идва да покаже колко хаотично беше всичко в това дело. Както и да е, Джаксън се ръкува с нея.

— А това — посочи тя към мен и Имелда, — са майор Шон Дръмънд, моят колега, и сержант Имелда Пепърфийлд, нашата юридическа сътрудничка.

Той ни погледна набързо, после върна поглед върху Катрин. Забелязах, че Имелда се беше оттеглила в ъгъла на стаята с кисело изражение. Катрин продължи:

— Евърет, наета съм от организацията на хомосексуалистите в армията, за която работя вече от осем години. Цивилна съм, разбира се. Специалността ми са делата на гейовете военни. Би могло да се каже, че съм тяхна убедена привърженичка. Смятам, че на гейовете трябва да бъде разрешено да служат, и си изкарвам хляба, като се боря за това тяхно право в съда.

Беше много ловък ход от нейна страна. Осведомяваше горкия Евърет Джаксън — войник, който беше арестуван и най-вероятно щеше да бъде позорно уволнен за извършване на хомосексуални актове, — че целта на живота й беше да защитава такива като него. Освен това косвено му казваше: „Виж този хубавец вдясно от теб — точно така, красивия жребец в зелената униформа. Не се заблуждавай, той може и да се държи като готин пич, но на него му плащат да изхвърля от армията точно такива като теб. Аз съм добрият човек тук, Евърет. Ние сме от една и съща страна. Нека станем приятели.“

Джаксън кимаше, сякаш разбираше за какво става дума. Аз се правех на невидим. Не исках да ме погледне и да се запита: „Ей, ами този? Той не е ли един от онези, които мразят гейовете?“

Еди обаче също не беше тъпанар и бързо се намеси:

— Не се оставяй да те заблуди, Евърет. Тя е адвокат на Томас Уайтхол, човека, който е убил Ли Но Те и те е забъркал в тази каша. Тя не дава и пет пари за теб. Интересува я само нейният клиент.

Погледът на Джаксън заподскача между Еди и Катрин и аз не можех да разбера какво си мислеше.

— Разбира се, Евърет, той е прав — добави бързо тя. — Работата ми е да защитавам Томас Уайтхол. И го правя с желание, защото той е станал жертва на манипулация — по същия начин, по който са принудили и теб да дадеш своите показания.

Джаксън все още не беше успял да вземе думата. Просто никой не го беше питал нищо. Прокурорът и адвокатката бяха твърде заети да се сражават помежду си за неговата симпатия.

— А сега, Евърет — продължи Катрин, — нека ти кажа за какво става дума. В своите показания твърдиш, че си бил поканен да отидеш в апартамента на капитан Уайтхол от старши сержант Моран. Така ли е?

Джаксън погледна към Еди, който му кимна, че може да отговори. Фактът, че погледна към Еди, не беше добър знак.

— Точно така, мис — отвърна той.