Врагове по неволя [bg]

Освен това обърнах внимание и на факта, че съдията използваше ситуацията, за да притисне Катрин с тежкия си ботуш. Хитър ход от негова страна. Това щеше да му спести усилията да я размаже като хлебарка върху пода на залата пред очите на целия съд.

Погледнах я крадешком. Вместо да сведе глава, сякаш й се иска да пропълзи под стола, тя сякаш бе готова да скочи през масата и да го зашлеви. Но само попита:

— Обвинявате ли ме?

Шашката динамит стискаше топката по-силно и по-бързо и аз осъзнах, че на Катрин можеше и да й харесва да дразни съдиите, но това не беше моят тип забавление. Преди и двамата да успеят да изрекат нещо, аз се намесих:

— Какво е решението ви относно нашата молба, ваша светлост? Питам ви официално.

Каръдърс постави топката по средата на бюрото си. Погледа я известно време и аз схванах смисъла на този жест. Топката представляваше Катрин. Ако не беше това малко парче гума, той навярно щеше да й откъсне ръчичките и да я пребие с тях. Погледът му за първи път се отмести към мен.

— Нали затова сме тук, Дръмънд? Да обсъдим молбата ви.

Ако не съм го споменавал досега, съдията имаше дълбок, кънтящ глас. От онези гласове, които направо разцепват въздуха, проникват през кожата и отскачат от костите ви.

Прокашлях се и се наведох напред.

— Мис Карлсън и аз смятаме, че е задължително да се срещнем с тези двама мъже.

— Тогава няма да е лошо да представите по-убедителни правни основания от онези, които вече прочетох.

— Имаме ги — намеси се Катрин. — Никой от двама ни не е присъствал на предварителното производство по член 32. Не сме получили правото на достъп до всички събрани доказателства на обвинението. Ако тази молба бъде отхвърлена, ще сметнем това за достатъчно основание за обжалване.

Тонът й бе уважителен, но със същия успех можеше и да вдигне средния си пръст пред лицето му. Когато един адвокат директно заплашва някой съдия, че ще обжалва въз основа на решението му — независимо колко възпитано се изразява, — това е нещо като… Всъщност е дори по-лошо. Просто не мога да измисля толкова обидно нещо.

От гърлото на Каръдърс изригна ядно сумтене, тялото му потрепери и се наведе напред. Очите му, подобни на амбразури, се бяха впили в хубавото й лице.

— Това заплаха ли беше?

Тя хладнокръвно отвърна:

— Да, ваша светлост. Заплаших ви. С всичкото си уважение, разбира се.

— Е, тогава…

Имах чувството, че гледам как два влака летят с пълна скорост един срещу друг, затова едва не извиках:

— Моля ви, нека да обясня. Току-що научихме, че съществува вероятност Моран и Джаксън да знаят нещо, което може да се окаже от жизнена важност за доказването на невинността на нашия клиент. Ако не успеем да се сдобием навреме с тази информация, тезата ни ще бъде фатално отслабена. Клиентът ни ще бъде лишен от смислена защита. Няма да имаме друг избор, освен да обжалваме.

Той наклони глава настрани, почеса се по ухото и рече:

— Продължавайте.

Погледнах към Катрин и тя кимна аз да поема щафетата. Всъщност излезе от спора толкова бързо, че се запитах дали не ме използва в собствената си игра; може би това беше нейната версия на, доброто ченге и лошото ченге“. Само че в този случай по-точната формулировка щеше да бъде „смелото ченге и страхливото ченге“.

Както и да е, преглътнах и продължих:

— Ние смятаме, че показанията на Моран и Джаксън са били изтръгнати с физическа принуда.

Каръдърс се замисли за миг. Взе отново гумената топка и започна да я стиска. Този път аз бях онова нещастно същество, попаднало в клопката на месестата му длан.

— Би трябвало да имате разумно основание за това подозрение.

— Имаме. Вчера аз бях разпитван от същите офицери, които са разпитвали Моран и Джаксън. Както сам можете да отсъдите по физическото ми състояние, те… как да се изразя, бяха много убедителни.

В стаята бе толкова тъмно, че се наложи той да стане и да натисне ключа на стената. После ме обиколи няколко пъти, за да прецени пораженията. Накрая се върна зад бюрото си.

— Вижте, Дръмънд, не е никаква новина, че корейските методи за разпит не са толкова хуманни, колкото нашите. Но ако смятате да постигнете оправдание на тази база, най-добре проучете прецедентите. Американските закони не признават лошото поведение на чуждестранни полицейски власти, действащи на собствена територия, като основание за оправдание.

— Знам това, ваша светлост. Но на побоя над мен присъства и американски военен следовател.

— Това е достойно за съжаление, но и от военните следователи не може да се очаква да контролират поведението на корейската полиция. Приложими са същите прецеденти.

— Така е, но и той участва в побоя. И същият офицер е присъствал при разпитите на Моран и Джаксън. Всъщност той е основният свидетел на обвинението.