Игри на злото [bg]

Шумът на децата в двора се чуваше дори в затвореното купе на колата: универсален концерт, характерен за училищата по целия свят. Високо, превъзбудено бърборене по групички, които се събираха, разделяха и променяха на приливи и отливи. Игри, викове и търчане в последните минутки свобода преди новия учебен ден.

Вратовръзките на униформите вече висяха разхлабени, раниците лежаха захвърлени в ъгъла на двора, за да бъдат грабнати, щом удари звънецът.

Ким отлично познаваше този училищен двор. Погледът й се премести към грамадния дъб, който все така засенчваше целия му далечен десен ъгъл. Спомни си как тя самата играеше с Майки на гоненица под същата тази сянка. Само тя и малкото й братче.

Звънецът удари и я стресна. Вратите на училището всмукаха като вакуум малките фигурки от двора.

— Леле, изглеждаш така, сякаш си видяла призрак, началник — рече Брайънт.

Но на Ким не й трябваше да вижда призраците от миналото. Те живееха вътре в нея. Притеснението й идваше от познатата обстановка на училището. Та нали затова още при първоначалното разследване беше пратила Досън да разпитва учителката! По същата причина днес беше помолила госпожица Браунинг да се срещнат вън, пред училищния двор. Не за друго, а да не тревожат децата…

— Началник, добре ли си…

— Ето го нашето момиче — прекъсна го Ким и отвори вратата на колата. Докато вървеше към младата учителка, си даде сметка, че определението „момиче“ беше плашещо точно.

Госпожица Браунинг носеше тъмносиня разкроена пола, падаща до под коленете й. Прекрасно оформените й крака бяха обути в черен клин, чак до глезените и обувките с висок ток. Нагоре беше облечена във ветроупорно яке, закопчано чак до врата. Русата й коса беше прибрана на опашка, носеше лек грим. Непретенциозният вид обаче не можеше да скрие неподправената красота на чертите й.

— Госпожица Браунинг? — попита Ким.

Жената се усмихна и цялото й лице грейна, още по-красиво.

— Не се притеснявайте, по-възрастна съм, отколкото изглеждам.

Ким се засмя: жената щеше да бъде благодарна за това по-нататък през живота си.

Инспекторката представи себе си и Брайънт, изправил се до рамото й и заровил дълбоко ръце в джобовете си.

Докато го правеше, Ким му показа, че желае тя да води този разпит. По-добре, отколкото да затъва в неприятните спомени, които само дебнеха да я сграбчат.

— Знам, че сержант Досън е разговарял с вас преди време, когато започнахме първоначалното разследване на насилието над децата в семейство Дън.