Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Но както и с Ноздорму, какъв друг избор му оставаше?
Крас се върна при своята внушителна сбирка от отвари, прахове и магически вещи. Потърси една черна стъкленица. Откри я бързо, въпреки че не бе я докосвал повече от век. Последния път, когато я бе употребил, бе, за да убие нещо, изглеждащо неунищожимо. Все пак сега искаше да се възползва от друга злокобна особеност на отровата, като се надяваше, че не е сбъркал в избора си.
Три капки на върха на една стрела бяха убили Манта — левиатана от Дълбините. Три капки бяха достатъчни за едно същество, десетократно по-голямо и силно от дракон. Почти всички бяха приемали Манта за непобедим, също като Детуинг.
Сега Крас смяташе да погълне от същата отрова.
— Сред най-дълбоките сънища… — промърмори той на себе си, докато оставяше стъкленицата. — Там трябва да е тя, точно там.
От друга полица взе чаша и малка бутилка с чиста вода. Отля една глътка в чашата, след което отвори черната стъкленица и застина в размисъл.
Три капки бяха убили Манта за секунди. Колко бе нужно, за да изпрати Крас на замисленото коварно пътешествие?
Сънят… той бе толкова близък по природа до смъртта — много повече, отколкото считаха хората. Със сигурност щеше да открие Изера там.
Най-мъничката капчица, която можеше да отмери, капна тихо във водата. Крас запуши наново стъкленицата и взе чашата.
— Скамейка — измърмори той. — Най-добре да съм легнал.
Тя незабавно се материализира пред него — кушетка с мека тапицерия, на която дори кралят на Лордерон би подремнал сладко. Крас също възнамеряваше да поспи на нея… може би завинаги.
Седна, след което поднесе чашата до устните си. Но преди да се насили да изпие може би последната глътка в живота си, драконът в човешки образ вдигна последен тост.
— За теб, моя Алекстраза. Винаги за теб.
— Тук наистина е имало някой — промърмори Верее-са, докато оглеждаше земята. — Единият е бил човек… за другия, не съм сигурна.
— Моля те, кажи ми как откриваш разликата? — попита я Фалстад с присвити очи. Той не можеше да различи една следа от друга. Всъщност той не можеше да види дори половината от онова, което съзираше елфата.
— Виж тук. Този отпечатък от ботуш. — Тя посочи към закривена следа върху пръстта. — Такива ботуши носят хората. Тясно прилепващи и неудобни.
— Ще го приема на доверие. А другият, когото не можеш да идентифицираш?
Рейнджърът се изправи.
— Е, тук очевидно няма белези от присъствието на дракон, но пък има следи, каквито не съм виждала досега.
Тя знаеше, че Фалстад отново не може да види това, което направо избождаше острия й поглед с необичайното си присъствие. При все това джуджето се стараеше, доколкото може, да разгадае странните бразди в пръстта.
— Тези ли имаш предвид, моя елфска лейди?
Следите вървяха към мястото, където бе стоял човекът, който несъмнено бе Ронин. Но това не бяха отпечатъци от крака, нито дори от лапи. Сякаш някой бе пристъпвал леко, но бе влачил някакъв предмет зад себе си.
— Това не ни приближава до целта повече от първото място, на което ни отведе този дребен зелен нещастник! — Фалстад стисна Крил за врата. Ръцете на гоблина бяха вързани зад гърба, а въжето бе омотано около кръста му и бе прикачено към врата на грифона, обаче Верееса и дивото джудже подозираха, че техният пленник все пак може да се измъкне. Затова Фалстад непрекъснато държеше Крил под око.
— Е? Сега какво? Започнах да си мисля, че ни въртиш в кръг! Съмнявам се, че въобще си видял някакъв магьосник!
— Видях, видях, да, видях! — Крил се усмихна широко, може би с надеждата да смекчи сърцата на своите пазачи, но зъбатото ухилване на гоблините нямаше такова въздействие върху съществата от други раси. — Описах го аз, не е ли така? Ти знаеш, че съм го видял, не е ли така?
Верееса забеляза, че грифонът души нещо, скрито зад гъсталака. Тя извади меча си и го забоде сред листата, след което издърпа въпросния обект.
На върха на острието й висеше един малък, празен мех за вино. Елфата го приближи към носа си. Долови неземен аромат, който я накара да притвори очи за миг.
Фалстад разтълкува погрешно изражението й.
— Толкова ли е зле? Сигурно е джуджешко пиво!
— Напротив. Не съм срещала такъв приказен аромат дори на трапезата на своя господар в Куел Талас! Каквото и вино да е имало вътре, то далеч превъзхожда най-доброто сред запасите на елфите!