Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Ценариус се изправи и погледна нощния елф като равен.
— Чакаме заповедите ти.
И за негова чест, някогашният капитан на стражата се стегна и отвърна:
— Всички вие сте добре дошли, древни. Вашата сила е безценна за нас. С малко късмет вече имаме шанс, при това немалък, да оцелеем.
Властелинът на гората кимна, а очите му преминаха над нощния елф към останалите смъртни защитници. Брадатото му лице се стегна в решително изражение.
— Да. Прав си, лорд Шадоусонг… имаме шанс…
Дванайсет
Когато Малфурион дойде на себе си, болката нападна всеки сантиметър от тялото му. Оказа се почти достатъчна, за да го хвърли обратно в мрака, но чувството за неотложност го събуди окончателно. Друидът бавно започна да осъзнава звуците около себе си и, също толкова важно, липсата на такива.
Отвори очи и бе посрещнат от меката сянка на нощта. Благодарен, че поне този път му е спестена ярката слънчева светлина, Малфурион се изправи бавно до седнало положение, въпреки силната болка, и проучи с поглед местността около себе си.
След това ахна.
На няколко метра от него, полузаровен в кратер, създаден без съмнение от сблъсъка в земята, драконът Кориалстраз лежеше неподвижен.
— Той… той е жив… — успя да изпелтечи разнебитената фигура, която се надигна от земята като призрак, излязъл от гроба. — Мога да свидетелствам за това.
— Крас?
Магьосникът се запрепъва към него. Изглеждаше по-слаб и блед от всякога.
— Не… не бях планирал да се срещнем пак при точно такива обстоятелства.
Малфурион предложи рамото си на възрастния заклинател и го поведе към един камък, където Крас седна.
— Какво стана? Как се озовахте тук?
Заклинателят си пое дълбоко дъх и обясни как е повел черния дракон след себе си, за да откупи време за нощния елф и орка. Докато говореше, състоянието му видимо се подобри — нещо, което Малфурион отдаде на невероятния му произход.
И тогава друидът си спомни за другия им спътник.
— Брокс! — изпелтечи той и се огледа наоколо. — Той…
— Оркът е жив. Мисля, че кожата и черепът му са поздрави и от драконови. Дойде при мен още докато се разбуждах. Сега търси храна и вода, защото нашите си заминаха при катастрофата. — Крас поклати глава и продължи: — Можем да благодарим на Кориалстраз за относително доброто си състояние. Той стори всичко по силите си да ни защити — включително и една магия в последния момент — на цената на собствената си безопасност. — Магьосникът изговори последните думи с нескрита гордост.
— Да се опитам ли да го излекувам като миналия път?
— Не… тогава ти черпеше сили от жизнеспособна природа. Тук може да ти се наложи да извлечеш твърде много от самия себе си. Той би те разбрал, ако не го сториш. Има друг начин. — Крас обаче не обясни какъв може да е този начин, а вместо това каза: — Що се отнася до това как ние двамата се събрахме. Кориалстраз ме откри, докато лежах и събирах сили, след като току-що бях избягал на косъм от черния. Тъкмо бе убил страж на Детуинг, а после се изплашил — с право, оказва се, че нещо се е объркало с плана ни да откраднем диска.
Когато Крас можел да се изправи, двамата полетели предпазливо, за да избегнат и Детуинг, и другите стражи, които може да е разположил, а после проследили издайническата магическа диря, оставаща след Демоничната душа. За съжаление не успели да намерят орка и нощния елф, преди пратениците от двореца да ги хванат и да им вземат диска.
— Онзи магьосник с тях беше брат ти, нали, Малфурион?
Друидът овеси нос.
— Да. Той… не знам какво да ти кажа, Крас!
— Илидан носи тяхната поквара — натърти магьосникът. — Ще е хубаво да запомниш това, да го запомниш добре.
В тона му имаше намек, че Крас знае още нещо, свързано с близнака на Малфурион, но заклинателят не обясни.
— Какво ще правим сега? Да тръгнем ли след Демоничната душа?
— Мисля, че трябва… но първо ще ми кажеш всичко, което се е случило преди пристигането ми.
Малфурион кимна и разказа за залавянето им с Брокс, как им взели зловещия диск и за отвратителното пътуване после. Всеки път, щом му се наложеше да спомене Илидан, друидът почти се задавяше.