Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Крас слушаше с каменно лице, дори когато нощният елф му описа колкото можеше по-добре целта, за която пратениците смятали да използват Демоничната душа. Магьосникът не продума, докато Малфурион не приключи разказа.
— Значи планът е дори още по-отвратителен, отколкото очаквах… — промърмори той, говорейки на себе си. — Те са планирали и това… и все пак… и все пак в целия този ужас може би има някаква надежда…
— Надежда?
Малфурион не виждаше кой знае каква надежда в онова, което бе описал.
— Да… — Крас се надигна. Свивайки пръсти, той подпря брадичка на тях и помисли още малко. — Ако можем да ги накараме да ни чуят.
— Кой?
— Аспектите.
Нощният елф не вярваше на ушите си.
— Не можем! Те са се скрили дори от теб! Ако Кориалстраз беше в съзнание, тогава…
— Да — прекъсна го драконовият магьосник. — И може би именно Кориалстраз би могъл отчасти да ни помогне да ги измъкнем навън… ако познавам Онази, що е Живот така добре, както си мисля.
В думите му нямаше много смисъл за Малфурион, но друидът донякъде беше свикнал с това. Ако Крас имаше някакъв план, нощният елф щеше да стори всичко по силите си, за да помогне.
Чуха трополенето на камъчета няколко секунди преди да видят Брокс. За съжаление оркът се връщаше с празни ръце.
— Няма поток… нито локва. Няма храна… дори и насекоми — докладва войнът. — Провалих се, древни.
— Направил си каквото си могъл, Брокс. Това е мъртва земя, дори и на такова разстояние от кралството на Детуинг.
Като чу името на черния бич, Малфурион се напрегна.
— Мислиш ли, че все още има шанс да се появи?
— Бих се изненадал, ако не го стори. Трябва да измислим нещо, преди това да се случи. — Крас се загледа през рамо към неподвижния Кориалстраз. — Благодарен съм на капитан Варо’тен, че използва Демоничната душа припряно, иначе сега всички щяхме да сме прашинки из въздуха. Кориалстраз може да се възстанови — аз най-добре го знам, но от нас зависи да подпомогнем този процес. А под нас имам предвид теб, нощни елфе.
— Мен?
Очите на Крас се присвиха и Малфурион за пръв път осъзна колко гущерови изглеждат.
— Да. Отново трябва да влезеш в Смарагдовия сън. Намери господарката му, Изера.
— Но ние вече опитахме това, след като Демоничната душа отблъсна драконите, и тя отказа да ми отговори.
— Тогава сега ще й кажеш, че Алекстраза трябва да знае… че Кориалстраз умира.
Малфурион ужасено погледна към огромното тяло, но Крас веднага поклати глава.
— Не! Повярвай ми… аз първи бих умрял от страх. Просто кажи на Изера. Тя не може да постъпи другояче, освен да предупреди Онази, що е Живот.
— Искаш да излъжа господарката на царството на съня?
— Нямаме друга алтернатива.
Като помисли за миг, друидът осъзна, че в думите на другаря му има смисъл. Само предупреждение с подобен мащаб би могло да привлече вниманието на някой от Аспектите. Те не биха очаквали Малфурион да е толкова глупав, че да рискува да си навлече гнева им с лъжа.
Оставаше, разбира се, въпросът какво щяха да сторят, щом разберяха, че все пак ги е излъгал.
Но той реши да не мисли за това сега. Вярваше на преценката на Крас.
— Ще го направя.
— Аз ще се опитвам да бдя над теб. Брокс, оставям те да пазиш и двама ни, ако се наложи.
Оркът се поклони.
— За мен е чест, древни.
Както и преди, Малфурион седна със свити колене и прочисти ума си първо от външните дразнители, а после и от болката в тялото си. Когато тя намаля, друидът се концентрира върху царството на съня.
Въпреки сегашното си състояние, нощният елф откри, че му е по-лесно отвсякога да влезе в Смарагдовия сън. Единственото притеснително усещане бе топлината, която се излъчваше от двата малки зачатъка на рога, скрити в косата му. Малфурион искаше да се пресегне към тях, за да види дали са се променили, но знаеше, че сега най-важната му задача е да открие Изера.
Той помисли дали да не се впусне в търсене, но после осъзна, че имайки предвид коя е тя, на теория стигаше и само да я повика. Дали Аспектът щеше да отговори, бе съвсем друг въпрос.
„Господарке на Смарагдовия сън — извика Малфурион с ума си. — Онази, що сънува… Изера…“
Друидът не усети друго присъствие, но знаеше, че трябва да продължи. Тя бе тук някъде… или навсякъде. Изера щеше да го чуе.