В долината на смъртта

Докато спътниците му се разплащаха с войниците и извеждаха конете на брега, ловецът закрачи нагоре към една дълга постройка, над чийто вход самотен фенер разпространяваше оскъдна светлина. Това бе, както бързо, разпозна, post-office[54]. Доста време мина, докато в отговор на чукането му нещо се размърда в къщата. После се отвори един прозорец и се появи главата на телеграфиста.

— Прощавайте, че смутих съня ви, мастър! Касае се за едно много важно сведение. Вие сте може би началникът на станцията?

— Не, телеграфистът.

— Аха, в такъв случай вероятно ще можете да ми кажете дали е пристигнала днес телеграма за един мастър на име Уилкинс?

— Дори две.

— Две? Нещо бъркате!

— Знам го със сигурност. Аз ги приех и експедирах. Бяха от един и същи подател.

— И все пак трябва да се заблуждавате. Аз изпратих само една.

— Вие? Как ви е името?

— Уинтер.

— И откъде дойде известието ви?

— От Хила Бенд.

— Съдържанието?

— Предупреждение за някой си там Уолкър.

— Отговаря. От това разбирам, че няма да извърша нарушение на служебната тайна, ако се съглася да ви дам информация. Напротив, на мен ми се струва, че нещо не е наред. Преди това вече дойде едно известие със същия подпис.

— Значи се касае за някаква измама.

— Мислите ли?

— Съвсем определено. Ще ви кажа, че преследваме една тайфа, която е извършила низ от престъпления и сега е с намерение да свърши ново безобразие.

— Бихте ли могъл да ми опишете лицата и да кажете колко са?

— Четирима мъже, които се наричат Уолкър, Нютън, Лефлър и Ролан — двама от тях познавам като негодяи. С тях пътува някоя си Миранда, също измамница.

— Кой би го сметнал за възможно! — възкликна телеграфистът изумен.

— Кое?

— Че тази мис е престъпница! Бедният Хофтър!

— Кой е Хофтър?

— Синът на тукашния началник-станция. Той се намира… ама не зная дали бива да говоря за това!

— Говорете все пак!

— Не става. Извинявайте! Като служител аз трябва да бъда предпазлив. Една от двете телеграми е подадена със зла умисъл. Само че кой е подателят й?

— Онзи, който неправомерно си е присвоил името Уинтер.

— И който бихте могъл да сте и вие, сър! Или имате някоя легитимация?

— Да. Чувал ли сте някога името Олд Файерхенд?

— И още как! Нали имате предвид прославения скитник из Запада и настоящия притежател на мината край Сребърното езеро?

— Него имам предвид.

— Какво общо има той с нещата?

— Аз съм този.

— Вие… вие… вие сте Олд Файерхенд?

— Може би сте чул случайно и че фамилното име на този уестман всъщност е Уинтер.

— Струва ми се, че вече е ставало дума за това.

— А ако искате да се запознаете с Винету, вожда на апачите, необходимо е само да погледнете там насреща.