Хари Потър и затворникът от Азкабан

Хари напъха опасноскопа в чорапите и го метна обратно в куфара си. Вече се чуваха само сподавените стенания на Рон от болка и гняв. Скабърс се бе свил между дланите му. Хари отдавна не го беше виждал вън от джоба на Рон и остана неприятно изненадан, че дебелият някога плъх бе станал сега кожа и кости. Дори бяха опадали кичури от козината му.

— Не изглежда много добре, а? — каза Хари.

— От ужас е — обясни Рон. — Ще се оправи, ако тая космата топка го остави на мира.

Хари си спомни какво бе казала жената в „Магическата менажерия“ за този вид плъхове — че живеят три години. Помисли си, че Скабърс наближава края на живота си, освен ако няма някаква изключителна сила, която не е показал досега. И въпреки честите оплаквания на Рон, че Скабърс е вече досаден и безполезен, той бе сигурен, че Рон много ще тъгува, ако Скабърс умре.

Коледното настроение не се чувстваше особено силно в общата стая на „Грифиндор“ тази сутрин. Хърмаяни бе затворила Крукшанкс в своята спалня, но бе бясна на Рон, задето се бе опитал да го ритне. Рон пък бе нацупен заради поредния опит на Крукшанкс да изяде Скабърс. Хари се отказа от желанието си да ги накара да разговарят един с друг и посвети цялото си внимание на „Светкавицата“, която бе взел със себе си долу в общата стая. Кой знае защо, Хърмаяни също бе ядосана, но не каза нищо, а продължаваше да гледа свъсено метлата, сякаш и тя имаше нещо против котката.

На обяд слязоха в Голямата зала, но установиха, че масите са отместени към стените, а в средата е разположена маса с прибори за дванайсет души. Там седяха професорите Дъмбълдор, Макгонъгол, Снейп, Спраут и Флитуик, а редом с тях и Филч пазачът, който беше свалил обичайното си кафяво палто и сега бе облечен в много стари и почти плесенясали шапка и фрак. Имаше само още трима ученици — двама неспокойни първолаци и един петокурсник от „Слидерин“ с мрачно лице.

— Весела Коледа! — поздрави Дъмбълдор, когато Хари, Рон и Хърмаяни се приближиха до масата. — Тъй като сме толкова малко, стори ми се излишно да се разпростираме върху всички маси. Заповядайте, седнете!

Хари, Рон и Хърмаяни седнаха заедно в единия край.

— Вземете си от тези специални солети!

И Дъмбълдор развеселен поднесе на Снейп една сребриста пръчка с връвчица в края. Той я взе неохотно и дръпна връвчицата. С изстрел от пушка подаръчето се пръсна и от него изскочи дълга островърха шапка на вещица с препариран лешояд отгоре.

Хари веднага си спомни за богърта, срещна погледа на Рон и двамата се ухилиха. Снейп сви устни и бутна шапката към Дъмбълдор, който веднага я наложи на главата си вместо своята.

— Като по мярка ми е! — обяви той, оглеждайки доволно цялата маса.

Хари си сипваше печени картофи, когато вратата на Голямата зала се отвори отново. Професор Трелони влезе грациозно, плъзгайки се сякаш на колелца. За празника бе облякла зелена рокля, цялата в пайети, в която повече отвсякога изглеждаше като водно конче.