Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Литургията беше свършила. Църквата беше пуста. Кварт остана седнал, неподвижен, след като дон Приамо каза Ite, missa est (Вървете, литургията свърши /лат./ — (Б. р.)) и се отдръпна от олтара, без да погледне нито веднъж към него. Енориашите си тръгнаха един по един, ключително Макарена. Тя не показа, че е забелязала Кварт иззад тъмните си очила, докато минаваше покрай него. Известно време старицата с воала беше единственият друг човек в църквата. Докато тя се молеше, отец Оскар се появи от вратата на вестиария и угаси свещите и светлината на олтара. После се прибра, без да се огледа. Старата жена също си тръгна и агентът на ИВД остана сам в сумрака на празната църква.
Въпреки възгледите си и строгото спазване на каноните Кварт беше трезв човек. Прозорливостта му беше неговото тайно проклятие. Тя му пречеше да приеме изцяло естествения ход на нещата, но не му даваше нищо в замяна, за да направи тази яснота на съзнанието поносима. За свещеника, както във всяка друга област на живота, която изисква вяра в мита, че човек има привилегировано място във вселената, подобна трезвост беше смущаваща и опасна, защото разкриваше незначителността на човешкия живот. Само силата на волята, изразена като самодисциплина, предлагаше на Кварт защита от голата истина, която поражда слабост, апатия или отчаяние. Може би затова той остана там, под обгорелия купол, който миришеше на восък и студени, древни камъни. Погледна към скелето, към фигурата на Христос с мръсната коса, обграден от оброчни дарове, към потъналия в сумрак олтар и плочите, излъскани от стъпките на отдавна мъртви хора. Все още виждаше небръснатото намръщено лице на отец Феро на олтара, докато произнася думите на тайнството и двадесетте лица, които го гледат, освободени за миг от човешките си страдания; с надеждата, че съществува всемогъщ баща и по-добър живот, където праведните са възнаградени, а грешниците — наказани. Тази скромна църква беше много далеч от вулгарните телевизионни религии, където имаше всичко — открити арени, гигантски телевизионни екрани, гьобелсови методи, рок-концерти, диалектиката на Световната купа и електронни пръскачки със светена вода. Както забравените пионки, които не знаеха дали още имат цар, за когото да се бият, някои фигури търсеха своя квадрат на шахматното поле, за да умрат спокойно. Отец Феро беше избрал своя, а Лоренцо Кварт, опитен ловец на глави за римската курия, го разбираше без затруднения. Може би по тази причина у него се породиха съмнения, докато седеше в малката, порутена църква, която старият свещеник беше превърнал в свое укрепление: убежище, където можеше да отбранява последните от своето стадо от бродещите наоколо вълци.