Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Келсайър надзърна в кухнята. Вин седеше мълчаливо на стола. Прическата наистина беше хубава. Но комплиментите му имаха и друга цел — той подозираше, че през целия си живот Вин е била жертва на внушенията, че е безполезна. Малко самоувереност щеше да й е от полза.
Затвори вратата и се обърна към Сейзед. Терисецът чакаше както обикновено със спокойна търпеливост.
— Как върви обучението?
— Много добре, господарю Келсайър — отвърна Сейзед. — Тя вече знаеше някои неща от брат си. Освен това е невероятно интелигентна — бързо възприема и запаметява. Не очаквах подобни умения от момиче, израсло при нейните обстоятелства.
— Много улични деца са умни — рече Келсайър. — Тези, които оцеляват.
Сейзед кимна тъжно.
— Тя е много затворена и изглежда, не вижда пълния смисъл на моите уроци. На пръв поглед се подчинява, но умее да се възползва от чуждите грешки и пропуски. Ако не й кажа точно къде и кога ще се срещнем, се налага да я търся из цялото имение.
— Мисля, че това е нейният начин да запази контрол над живота си. Както и да е, всъщност исках да разбера дали е готова.
— Не съм сигурен, господарю Келсайър — отвърна Сейзед. — Знанието не е еквивалент на умението. Не съм убеден, че притежава… държането на една благородница, дори на млада и неопитна. Упражнявахме се да се храним, преминахме разговорния етикет и празнословието. Всичко това й се удава лесно, но в контролирана ситуация. Дори се справи добре на няколко чайни срещи, организирани от лорд Реноа с тукашни благородници. Но няма да знаем до каква степен е готова, преди да я пратим сама сред вълците.
— Ще ми се да можеше да я подготвим още малко. — Келсайър поклати глава. — Но с всяка седмица опасността Министерството да открие войниците в пещерите се увеличава.
— Значи всичко е въпрос на баланс. Трябва да почакаме, докато съберем хората, от които се нуждаем, и същевременно да действаме достатъчно бързо, за да не рискуваме разкритие.
Келсайър кимна.
— Не можем да се бавим заради един от групата. Ако Вин се справя зле, ще трябва да намерим някой друг за къртица. Бедното момиче — ще ми се да имах повече време да я обучавам на аломантия. Едва успяхме да преминем първите четири метала.
— Ако ми позволите един съвет…
— Разбира се, Сейз.
— Пратете детето с неколцина от нашите Мъгливи. Чух, че Бриз е много опитен Усмирител, другите сигурно са също толкова умели. Нека покажат на господарката Вин как прилагат способностите си.
Келсайър го погледна замислено.
— Сейз, това е добра идея.
— Но?
Келсайър погледна към вратата, зад която Вин търпеливо чакаше да приключат с прическата й.
— Не съм сигурен. Днес, докато тренирахме, между нас възникна директен двубой по Тласкане на стомана. Това момиче тежи два пъти по-малко от мен, но въпреки това ме отхвърли доста силно.
— Различните хора притежават различна аломантична сила — отбеляза Сейз.
— Да, но вариациите обикновено не са големи. Пък и на мен ми бяха нужни много месеци, за да се науча да Тласкам и Тегля. Не е толкова лесно, колкото изглежда — дори да се Тласнеш нагоре по някоя стена изисква да познаваш добре теглото, баланса и траекторията. Но Вин… тя сякаш знае тези неща инстинктивно. Вярно, може да използва само първите четири метала, но напредъкът й е изумителен.
— Тя е невероятно момиче.
— Да. Но има нужда от повече време, за да опознае силата си. Тя го заслужава. Малко ми е съвестно, че я забърках в нашите планове. Нищо чудно да свърши живота си на някоя церемониална екзекуция, организирана от Министерството. Заедно с всички нас.
— Но въпреки че ви е „съвестно“, нямате нищо против да я използвате като шпионин, нали?
— Да, нямам — призна Келсайър. — Трябва да се възползваме от всички възможности. Но, Сейз… искам да я държиш под око. Отсега нататък ще си неин стюард и ще я пазиш при всички нейни действия — няма нищо странно в това да води със себе си териски слуга.
— Така е — съгласи се Сейзед. — Дори би било странно да я пратят в двора без придружител.
— Пази я, Сейз. Може да е мощен аломант, но все още е неопитна. Ще ми е по-спокойно да я пращам в леговището на хищника, ако знам, че ти си до нея.
— Ще я пазя с живота си, господарю Келсайър. Обещавам ви.
Келсайър се усмихна и сложи ръка на рамото му.
— В такъв случай вече ми става мъчно за онзи, който дръзне да се изпречи на пътя й.
Сейзед наведе почтително глава. Изглеждаше безвреден, но Келсайър познаваше силата, която криеше в себе си. Малцина мъже, аломанти или не, биха издържали в двубой с разярен Пазител. Вероятно по тази причина Министерството се бе заканило да изтреби тяхната секта до крак.