Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Прав си, че е странно — измърмори Софи.
Сети се за Райдър и почувства нещо като угризение, или може би вина. Или пък гняв? Не беше много сигурна. Все пак й липсваха умът и смелостта му, та дори и начинът, по който я дразнеше, докато очите й заблестят от гняв. При следващия ход на Джеръми тя вдигна поглед към него:
— Охо, май искаш да пробиеш защитата ми, а?
Премести съвсем ненужно офицера си, облегна се и скръсти ръце.
— Е, това ще сложи край на надеждите ти.
Както си играеше с топа, Джеръми отбеляза:
— Никак не изглеждаш добре, Софи. Липсва ти Райдър, нали? И на мен ми липсва. Направо е страхотен. Радвам се, че се омъжи за него. Радвам се и че напуснахме Ямайка — все пак сме си англичани. Но въпреки всичко ме е страх.
Най-сетне остави топа и премести една пешка.
— Смяташ ли, че семейството му ще ни приеме добре?
— Надявам се.
На нея също нямаше да й липсва Ямайка. Щастливите мигове, които бе преживяла там, можеха да се преброят на пръстите на едната й ръка.
— Не виждам защо да не ни харесат. Нали сме възпитани и знаем да си служим с приборите за хранене. Не биваше да местиш офицера си, Софи, беше грешка. Шах и мат.
— О, няма ли най-после да се науча! — викна тя.
Софи се откъсна от спомена. Всяка нощ се молеше да не би Дъглас Шербрук, деспотичният брат на Райдър, да ги изпъди, а после дълго гледаше пред себе си, без да знае за какво да се моли. Не можеше да си представи какво ще им донесе бъдещето.
Вятърът свали над очите й кичур коса и тя нетърпеливо го отметна назад. Седем безкрайни седмици! Вече пристигаха. А колко ли време щеше да мине, докато Райдър се завърне? Тогава ще трябва да се държи като негова жена, каквото и да означава това… Побърза да прогони тази мисъл.
Джеръми помаха на Кленси, третия помощник, млад лъчезарен мъж, който много обичаше децата.
— Старата ни изгледа девет парчета, съвсем сама — разказваше той на Софи още в началото на дългото пътуване. — Така че не бойте се за Джеръми — аз ще го наглеждам.
Софи го хареса. Той не проявяваше никакъв интерес към нея за разлика от някои други моряци, но и те се държаха настрана, предупредени от капитана.
— Все пак, като единствена жена на борда, трябва да сте внимателна, госпожо — беше й казал той и тя го послуша.
Беше безкрайно отегчена и същевременно се плашеше от неизвестността, която ги очакваше.
В дъждовната и ветровита утрин Саутхемптън изглеждаше доста неприветлив. Безброй мъже се надвикваха по доковете и от десетките коли и каруци.
Първият помощник, мистър Матисън, ги придружи до странноприемницата „Аутригър“15 и им нае карета и охрана, точно както бе заръчал Райдър. Дори и тук се изпълняваха неговите решения и тя отново нямаше избор. Все пак се усмихна на мистър Матисън и му протегна ръка:
— Благодаря ви, че бяхте така добър с нас. Сбогом!
Джеръми искаше да седне на капрата до кочияша, но Софи настоя да изчака, докато мъглата се разнесе и се покаже слънце.
Времето обаче нямаше настроение за промяна. Джеръми все пак не се предаде и Софи най-сетне го пусна да седне отпред, след като стомахът й се разбунтува от погълнатия обяд — моруна и ягоди. А четири часа по-късно, когато каретата сви по широката лъкатушна алея към Нортклиф Хол, в нея вече не пътуваше никой — и Софи, и Джеръми се бяха сгушили до кочияша под ситния дъждец.
Около час преди това Софи престана да се притеснява. Просто седеше, настръхнала. Струйките дъжд се стичаха във врата й и цялата трепереше от студ.
— Божичко, Софи, колко е голяма!
Тя се огледа и с мъка преглътна. Нортклиф Хол бе огромно здание на три етажа. Не можеше да си представи що за хора живееха в тази голяма, мрачна къща.
Двамата ездачи, отегчени и учудени за какво са ги наели, след като момичето седи на капрата като някоя прислужница, получиха от Софи парите си и се отдалечиха. Кочияшът се почеса по главата, погледът му на няколко пъти се премести от Софи към Джеръми и обратно, и накрая рече:
— Е, госпожице, това е Нортклиф Хол. Сигурна ли сте, че сте тръгнали точно за тук?
На Софи много й се искаше да може да отговори отрицателно, но само кимна, плати на човека и го изпрати с поглед. Двамата с Джеръми застанаха пред широкото стръмно стълбище. Долу на чакъла пътните им чанти изглеждаха самотни и изоставени, а дъждът се стичаше по лицето й.
Ако имаше други пари освен стоте лири, които Райдър й даде, Софи щеше да се обърне и да си замине. Пеша щеше да стигне до Фауи! Готова беше да носи Джеръми на ръце. Но пак нямаше избор. Остана загледана в три етажната къща, в обраслата с бръшлян западна стена, докато Джеръми най-сетне не я дръпна за ръката:
15
вид мачта — Б.пр.