Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Алиша ли? Красива беше, наистина. Много мъничка, с толкова руса коса, като на ангелите, дето си ги виждала по картините, и с най-сините очи, които можеш да си представиш. Но стига толкова за Алиша. Горкото момиче отдавна умря. Истинска трагедия наистина, но тя няма нищо общо с теб, Джеси.
— Тя помагала ли му е с „Кандълторп“?
— Ако имаш предвид дали му е помагала да обучава конете или дали е чистила тор от оборите, не. Тя изобщо не би се захванала с подобно нещо.
— Седяла си е в гостната и е сервирала чай? Не е яздила, нито е участвала в надбягвания?
Дукесата се усмихна на жлъчната нотка в гласа на Джеси.
— Забрави за нея. Хайде, ела сега да видим дали съпругът ти е готов да тръгва.
В своя пищен златист костюм за езда Джеси бе изгледана от епископа на Йорк така, сякаш беше екзотична птица от друг свят. Тя се почуди дали след цялото количество шампанско, което беше погълнал, все още можеше да разпознае в нейно лице булката.
— Предполагам — каза той с надебелял глас, — че един такъв златист тоалет за езда е типично американски. Но нима Нейно височество е одобрила това неочаквано зрелище?
— Да, одобрих го — отвърна сухо дукесата, след което бързо хвана Джеси за ръка и я отведе нататък.
Тя се сбогува с всичките гости, после се обърна към дукесата и я погледна в очите:
— Аз не го заслужавам, но въпреки това вие бяхте така добра с мен. Мога ли от време на време да идвам да виждам Чарлз и Антъни?
— Добре дошла си винаги, когато пожелаеш — отвърна графът и се приближи, за да притисне Джеси в обятията си. — Онези ужасни педанти стоят строени всички заедно, за да ви пожелаят, на теб и на Джеймс, всичко най-добро.
— Ела, Джеси. — Джеймс хвана ръката й, обвита в ръкавица, и я преведе през големите, масивни врати на „Чейс парк“ надолу по изтърканите стълби, където четиримата педанти стояха с широки усмивки върху лицата си.
Баджър подаде на Джеймс една огромна покрита кошница:
— Сложил съм ви малко агнешки котлети и краставици, парченце ябълков пудинг и едно от любимите неща на Джеймс — варен телешки джолан. Сигурно ще ожаднеете, докато яздите натам, затова съм сложил и малко от шампанското на графа. Много е студено, за това побързайте да го изпиете.
— Ето и едно бурканче крем за тебе, Джеси — каза Маги. — Не забравяй обаче, че вече не можеш да си го слагаш на лицето преди лягане. Това само ще разсмива или разплаква съпруга ти, в зависимост от настроението му в момента.
— Аз пък бих искал да ти подаря чифт обици, Джеси — приближи се към нея Сампсън. — Моята Маги ме уверява, че те ще изглеждат превъзходно на малките ти ушички.
— Боже мой, Сампсън, та това са сапфири!
— Да, моята Маги ги пробва, за да се увери, че ще ти отиват. Я ги вдигни до ушите си, за да преценим още сега. Какво ще кажете, господин Баджър?
— Мисля — бавно каза Баджър, като внимателно ги оглеждаше, — че не се връзват със златистия цвят. Имат прекалено подчертан цвят, който не върви точно на този оттенък. Да, както аз никога не бих сервирал сладки картофи с боровинки, така и ти никога не би трябвало да носиш тези обици с това златисто.
— Аз пък мисля, че цветовете се допълват много добре — изкоментира Спиърс и лекичко отмести Баджър встрани, за да погледне сам. — Но съм съгласен, че сладките картофи никак няма да подчертаят вкуса си, ако бъдат сервирани заедно с боровинки.
— Е, аз така или иначе няма да ги нося, щом като скъпият ми Сампсън вече ти ги даде — успокои атмосферата Маги. — Какво ще кажеш за тях, Джеси?
— Аз пък харесвам ушите й голи — изтърси Джеймс.
Баджър доби вид на готвач, чийто кейк току-що, беше хлътнал точно в средата. Спиърс заприлича на недоволен съдия. Сампсън погледна към ушите на жена си и се ухили безсрамно. А Маги само потупа Джеси по ръката и й каза да прави с тях, каквото пожелае:
— Можеш да имаш доверие на Джеймс да подбере тоалетите, на които ще ти отиват най-добре.
Изражението върху лицето на Спиърс беше сурово и Джеси забеляза, че той гледаше към Джеймс. Целият беше облечен в черно.
— Благодаря ти, Спиърс — каза тя.
— Да се грижиш добре за Джеймс — каза той, а тя едва не се разсмя при тази мисъл.
— Ще се постарая.
— Да не му позволяваш да се отклонява от пътя си.
— От кой път, Спиърс? — попита Джеймс и премести кошницата с храната от лявата си ръка в дясната. — Тези проклети котлети тежат колкото новото седло, което купих за Джеси.
— Какво ново седло?
— Това е тайна. Обещаваш ли, че ще се направиш на изненадана, когато ти го подаря?
— Обещавам. От кой път, Спиърс?