Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Франсис Хоксбъри, графиня Родърмир, поздрави Джеймс, след което се обърна към Джеси, дарявайки я с безценен съвет:
— След като вече си му сложила хамута, мила моя — каза тя, — трябва от време на време да му отпускаш юздите, когато рита и се бунтува, а после веднага му стягай поводите нежно, но решително.
— Джеймс — обади се Маркъс, който с нехайна походка се приближаваше към тях, — чух да те сравняват с кон.
— Струва ми се, че му пасва чудесно — каза Джеси и се усмихна на графиня Родърмир.
— Аз пък ще я пощипвам по врата да стои мирно — не остана длъжен Джеймс, — а може и да я смушвам в хълбоците, за да върви в посоката, която аз избирам.
Дукесата се изсмя с цяло гърло:
— И двамата сте отвратителни. Е, накрая всичко свърши, епископът вече е при бутилката с шампанско, а Баджър е приготвил такава сватбена почерпка, че ще накара всички просяци да се пренесат у нас.
— Или ще се пренесат у нас, или всички заедно ще се опитат да ни отвлекат Баджър.
— Аз просто се чудя как успявате да се запазите толкова слаби — каза Джеси.
— Това е от тези проклети юзди — отвърна Маркъс. — Аз ритам ли ритам да се добера до нея, но тя само ми се усмихва и ми казва да продължавам да вървя, защото периодичното въздържание било полезно за мъжките ми атрибути.
След пет-шест тоста с много сухото шампанско от избите на графа, Джеймс погледна своята булка и подсвирна:
— Джеси, та ти вече си на градус! Ами да, досега никога не си пила алкохол, нали?
Тя хлъцна и поиска още една чаша.
— О, Господи! — възкликна дукесата. — Все още ли мислиш да ходиш да нощуваш в „Кандълторп“, Джеймс?
— Да. Искам да се прибера у дома.
— Хайде тогава, Джеси — каза дукесата с онзи неин ведър и спокоен глас, на който никой не можеше да устои, и я поведе нагоре по стълбите. Тъй като двамата щяха да яздят до „Кандълторп“, дукесата и Маги й помогнаха да се преоблече във великолепен костюм за езда, който дукесата беше направила специално за нея. Беше ушит от нежно златисто с по-тъмно златисто, вплетено по раменете. Имаше плътно пристегната талия, но чийто ръб обикаляше сложен трипластов колан. Този костюм правеше кожата й лъскава, а косата й изглеждаше като наситеночервен залез.
Когато Джеси беше напълно облечена и Маги нежно нагласи и последната висулка около лицето й, дукесата постави шапката за езда на главата й и се отдръпна назад. Щраусовото перо елегантно се зави под брадичката й.
— Прекрасна си…
— Дали Джеймс пак ще каже, че приличам на уличница? — Въздействието на нейните две чаши шампанско отдавна беше изчезнало.
— Ако го направи, значи е идиот. А ако е идиот — продължи Маги, — тогава просто го ухапи. Мъжете обичат малките любовни ухапвания, или малките „коригиращи ухапвания“, както аз ги наричам. Милият Сампсън мърка като проклетата котка на Негова светлост, когато го хапвам по рамото, а после той…
Дукесата се прокашля:
— Маги, би ли проверила, ако обичаш, дали Джеймс е готов да тръгва?
Маги, която не беше глупачка, само смигна на Джеси и се измъкна от стаята, подхвърляйки през рамо:
— Изглеждаш като истински бонбон, Джеси. Искам да погледнеш към всеки мъж, като слезеш долу. Ще видиш, че всичките ще откачат от страст, само като минеш покрай тях.
— Вярно е — каза дукесата веднага щом Маги излезе от спалнята и затвори вратата. — Е, Джеси, искаш ли да ме питаш нещо?
— Да ви питам нещо? О, искате да кажете нещо за секса?
— Ами, всъщност да. Просто ме приеми като твоя по-голяма сестра.
— Мисля, че знам всичко, дукесо. В края на краищата съм израснала сред конете. Джеймс ще ми се качи на гърба и ще си го намушка в мен. Това е цялата работа.
Дукесата мило й се усмихна:
— Е, не е изключено да ти предстои малка изненада. Но можеш да се довериш на Джеймс, че ще направи всичко, както трябва.
— Да. — Джеси се обърна и отиде до широката остъклена тераса, вторачвайки се към западната ливада. Къде ли бяха Фред и Клоринда днес, на сватбения й ден? После тихо каза: — Той е бил женен. Знае всичко за една съпруга.
— Джеси? Това притеснява ли те?
Тя махна с ръка, сякаш за да пропъди неприятните мисли, и отново се обърна с лице към дукесата.
— Не, би било глупаво. Просто сега се замислих. Джеймс е имал жена и затова знае всичко за всички неща. Тя красива ли е била, дукесо?