Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Джеймс си наложи поне за момент да се заслуша в мелодичния глас на епископа, който звучно се лееше и славословеше този съюз, осъществен чрез „Негова знатна светлост, граф Чейс“. Дали Джеси си даваше сметка, че всъщност епископът с безкрайните си словоизлияния просто казваше, че те са двама диваци, които са били сложени в ред благодарение на великодушието на един висшестоящ благородник? Маркъс сигурно тихичко сипеше ругатни за тези безсмислици или пък просто изчакваше всичко да приключи, за да се пръсне от смях. Джеймс престана да слуша, за да не се изкуши да забие един юмрук в дългия нос на епископа.
Всъщност, сега като се замисли за това, младоженецът си даде сметка, че както не можеше да си представи себе си да рецитира любовни стихчета, така не можеше да си представи и Джеси да се прави на копнееща девица, която седи в розовата беседка на дукесата и жадно очаква да чуе влюбените му рецитации. Стресна се, когато Джеси внезапно каза „съгласна съм“ с плах гласец, изтънял като прекрасните й чорапи. За миг той ги беше зърнал, когато тя беше вдигнала полата си, за да му позволи да завърже по-здраво панделката около левия й глезен.
Никога преди в живота си не се беше замислял какво можеше да причини на един мъж гледката на дамски чорапи. При този спомен Джеймс усети как една негова част моментално се втвърди — повече дори от токовете на ботушите у.
Епископът на Йорк благослови младата двойка, след което се обърна към граф Чейс:
— Готово, милорд. Те може би имат желанието да се прегърнат, както много други новобрачни двойки правят след края на церемонията. В Божиите очи един скромен израз на чувства след посвещението в Негово име е добър знак за бъдещия съюз. А и удоволствието на тези, които наблюдават ритуала, става още по-голямо.
Джеймс внимателно постави показалеца си под брадичката на Джеси и я повдигна нагоре. Приведе се и лекичко допря устните си о нейните. Те бяха студени като супата от моркови на Баджър, която той беше забравил да подгрее за вечеря предната вечер. Тогава обаче никой не му направи забележка за студената супа. Баджър се беше съсредоточил изключително върху сватбените блюда и затова бе доста разсеян през последните четири дни.
— Всичко ще бъде наред, Джеси — прошепна той и отново леко допря устни до нейните. — Имай ми доверие. Хайде, целуни ме. Нека да направим удоволствието на всички още по-голямо.
Тя не каза нищо, само го гледаше втренчено и се питаше как изобщо се стигна до всичко това. Беше омъжена за Джеймс — нещо, за което бе мечтала още от деня, когато го срещна преди шест години. Тогава, на надбягванията в Уеймът, тя го беше видяла да крачи уверено край своя кон, обяснявайки и на него, и на Ослоу, че е изключено някой да ги бие. Спомни си, че той я победи на второто надбягване точно както беше казал на Ослоу и на коня си. Небето беше ясно в онзи ден, но тя бе като поразена от мълния. Тогава си беше помислила, че тази мълния ще я остави поразена за цял живот. Така и стана.
Тя го целуна. Но не пламенно, както би искала, защото там имаше много хора и щеше да бъде доста смущаващо. Тя го целуна и още веднъж, като прибавка от нея. Той й се усмихна и лекичко я потупа по бузата:
— Много добре. Хайде сега да кажем нещо на гостите си.
Господин Бейгли и съпругата му също бяха тук. Джеси го смяташе за много симпатичен мъж, след като се запозна с него и съпругата му на първото тържество, което дукесата беше дала в нейна чест. Горкичкият човек не трябваше да тормози тези свои оскъдни кичури от дълга руса коса, като ги сресва от едната страна на главата си чак до другата и ги залепва с брилянтин върху скалпа си. Джеси така или иначе го харесваше, но това явно не помагаше на косата му. Лекарят на Маркъс и дукесата, Джордж Рейвън, също беше тук заедно със своята млада съпруга от Йорк. Тъй като Джордж Рейвън, както обяви Маркъс, бил спасявал живота и на двамата толкова пъти, че вече не можело да ги преброи, той нямал нищо против те да са наблизо. Човек никога не знаел какво може да се случи дори на една сватба. Освен това Маркъс отдавна вече нямаше нищо против доктор Рейвън да идва да се грижи за дукесата, тъй като добрият доктор вече беше женен и нямаше да се заглежда похотливо по дукесата — така, както беше правил преди.
Епископът на Йорк със сигурност щеше да бъде безкрайно разочарован, ако разбереше, че никой друг на сватбата не се чудеше как така бавачката на младия господар Чарлз и учителката по езда на Антъни се омъжва за американеца Уиндам. Но тъй като все пак беше дискретен епископ, той беше споменал този печален факт само веднъж пред графа, който пък беше започнал внимателно да оправя шалчето си в продължение на цели десет минути, само и само да се въздържи и да не просне човека на френския си килим.