Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
— Знам, Уилям. Винаги съм го знаела. Мисля, че август ще бъде идеалният месец за нашата сватба, тъй като няма да можем да съберем всички гости, ако решим да я направим по-рано — предложи Сора.
— Август! — възкликна той. — Ще имаме нужда от помощта на селяните при приготовленията по посрещането на гостите, а през август няма да можем да я имаме. Дотогава най-тежката полска работа ще бъде привършена, а жътвата все още няма да е започнала. Трийсет дни, за да оповестим гостите, трийсет дни, за да организираме всичко и след това твоят авторитет ще бъде наложен на домакинския персонал със силата на моята ръка.
— Не всички се държат непочтително, само няколко поставят под въпрос моя авторитет. Не се отнасяй сурово към тях. Моя е отговорността да ги науча да бъдат лоялни към мен, а днешният ден беше само един удар върху моята самонадеяност — по устните на Сора затрептя усмивка.
Въпреки отворената врата, той я взе в обятията си.
— Не се измъчвай, скъпа. Знам, че сватбата ще бъде едно изпитание, но е необходимо да кажем брачната си клетва. Брат Седрик ще ни благослови, а и баща ти ще бъде тук, ако трябва ще го хвана за… врата и ще го домъкна.
Тя се изкикоти.
— Тази идея май много ти хареса — обвини го тя.
— Не — възпротиви се той със саркастична наивност. — Ужасява ме. Знаеш ли, сватбеният ден ще даде възможност на моите кастелани да повторят клетвите си за вярност пред мен, тъй като всички ще присъстват на тържеството, а свещеникът ще утвърди думите им. Това ще ни даде възможност да видим кои от васалите ни имат някакви слабости, поради което ще трябва да се отървем от тях.
Радостта изчезна от лицето й.
— Това ще ти даде възможност да видиш с кого трябва да се биеш.
— Да — призна с удоволствие той. — Мина много време, откакто не съм вдигал сабята си в битка.
Тя обви с ръце раменете му, като че ли искаше да го защити.
— Ще вземеш баща си със себе си, нали?
— За да участва в такива дребни схватки? — попита учудено той. — За какво ми е?
— Отдавна не си участвал в битки.
— Вярно е — кимна той с глава. — А редовното упражняване със сабята и пиката не могат да заместят условията на истинската битка. Може би едно melee по време на нашата сватба ще се отрази добре на моите умения. Това е добра идея. Ще я обсъдя с Никълъс. Благодаря ти, любов моя.
Той я прегърна, целуна я разсеяно и тръгна към залата. Сора го последва, но вървеше по-бавно. Когато влезе в залата, Уилям й предложи да седне на пейката. Никълъс седна от лявата й страна. Була лежеше зад нея в очакване нещо за ядене да падне от масата. Уилям седна на пейката до нея и внимателно й сервира.
В залата цареше тишина, докато слугите ги обслужваха. След като беше сервирано, и тримата се съсредоточиха върху храната. Вечерята продължи спокойно. Сора поддържаше разговора върху обикновени теми: лов, езда, проблемите, на които се натъкваше при ръководенето на имението. Тя не даде възможност на Уилям да говори за melee, а като се обърна към Никълъс, го попита:
— Лорд Никълъс, не сте ни казали още коя е причината, която ви накара да ни посетите.
— Така ли? — възкликна той и Уилям забеляза как Никълъс смекчи тона си, когато се обърна към Сора. — Каква небрежност от моя страна. Дочух слухове, любопитни слухове за големи промени в замъка Бърк.
— Какви слухове?
— Ами, че Уилям си е възвърнал зрението, че той ще се жени за загадъчната наследница от Пертрейд, и както се вижда, слуховете се оказаха верни.
— Как може новините да се разпространяват толкова бързо? — учуди се Уилям. — Пратениците все още не са тръгнали, за да оповестят новината.
— Поради тази причина вие не бяхте изненадан, когато видяхте Уилям — размишляваше Сора. — Очаквах някоя радостна сцена, като разберете, че зрението му се е възвърнало.
— Какво разочарование се усеща в гласа й! — каза Уилям. — Жените обичат сцени, които трогват сърцето, а?
— Не трябва да разочароваме дамата — в гласа на Никълъс се долавяха весели нотки.
Той стана от пейката и извика с престорено въодушевление:
— Уилям!
— Никълъс!
Уилям стана и го посрещна с протегнати ръце, а Була изскимтя и застана между тях.
Те се прегърнаха, шепнейки си ласкави думи, докато тя се подсмихваше и накрая им каза:
— Сядайте, глупаци такива.
— Погледни глупавото си куче — каза Никълъс.
Уилям се разсмя, а Сора попита:
— Какво е направил?
— Седнал е, разбира се. Нали каза глупаците да седнат?
Була започна да скимти. Сора познаваше този звук; това беше израз на радост.
— Приятно му е, когато Никълъс го гали — каза Уилям, като седна и постави краката си близо до тези на Сора. — Мислех, че не обичаш кучетата, Никълъс.